Имай едно наум 2: Студентски бъркотии

8 ГЛАВА

От името на Нина

На другия ден се събудих с главоболие. Веднага щом отворих очите си обаче побързах да видя дали нямам някакво съобщение от Гастон. За съжаление той не ми беше нито писал, нито се бе опитал да ми се обади. Бях много разочарована, чувствах, че нямам сили за нищо. За щастие Луна беше останала през нощта и беше приготвила закуска.

-Добро утро, приятелко! – усмихна ми се тя. – Как си?

-Как да съм Луна? Нямам представа какво се случва с Гастон, имам нужда да го видя.

-Разбирам те и понеже си ми приятелка ти обещавам, че ако днес видя на репетициите Матео, който изобщо не понасям, ще го попитам за твоя Гастон.

-Благодаря ти, Луна! Ти си най-добрата приятелка на света! – веднага след като казах това, телефонът извибрира. Беше съобщение от Симон. "Ще те чакам утре вечер в хотел Клинтън в 19ч. Родовата среща ще започне 19.30. Пратил съм ти рокля, трябва да пристигне довечера." По дяволите! Съвсем бях забравила за това събитие. Но чак толкова ли официална щеше да бъде тази вечеря, че се налагаше да обличам рокля?

-Нина, хайде, ставай, вече стана време за обяд. – извика Луна. – Да не би да ти писа Гастон, че така се умълча? – изсмя се.

-Не, просто се уговорих с една колежка да ми прати записките си, защото реших днес да не ходя на лекции. – след казаното бях убедена, че тази поредна лъжа няма да доведе до нищо хубаво, но нямаше как да кажа на Луна, че любимият й Симон иска да се правя на негова приятелка за пред роднините му за да може той да излезе с нея.

По-късно изпратих Луна, защото трябваше да отиде на репетиция в академията. Тя ми обеща, че ще ми се обади веднага след като говори с Матео за Гастон. Какво ли правеше сега? Дали си мислеше за мен? Как ми се иска сега да се върне за да го прегърна, за да го целуна, но явно той имаше други намерения...

От името на Гастон

Не можах да спя. Цяла нощ си мислех за Нина. Исках да бъда до нея, да я гледам, да и се любувам, но й бях силно обиден. Единственото, което ме успокояваше бе, че за момента изгладих отношенията си с Амбър. На сутринта на Матео му се наложи да отиде на репетиция, затова останахме само аз и сестра ми. Проведохме разговор, който отдавна трябваше да сме свършили.