Имай едно наум 2: Студентски бъркотии

2 ГЛАВА

От името на Нина

На следващия ден алармата ми иззвъня в 7.00ч. Никак не ми се ставаше. Гастон ме беше прегърнал и спеше сладко. Да усетя неговия мирис беше най-хубавото нещо сутрин. Спомних какво правихме вчера. След лекциите решихме да отидем на кино за да гледаме някакъв филм комедия. После се прибрахме в квартирата и си отворихме бутилка вино. Говорихме си за първия ни ден в университета и затова колко е лошо, че не можем да се видим цял ден. Не му казах за момчето на име "Симон", защото щеше да се ядоса, а не исках да се карам с него за някакви дребни глупости, все пак нищо не се е случило, а и предполагам, че много момчета щяха да проявяват интерес към мен, което си беше нормално, но не мисля, че някой можеше да замени Гастон.

Спомних си и, че днес моята най-добра приятелка Луна пристигаше в града и трябваше да се срещна с нея. Нямах търпение да я видя, защото никога не се бяхме разделяли за толкова дълго време и определено имахме да си говорим доста.

След като всички тези неща преминаха през главата ми, реших да ставам. Разбира се да събудя Гастон беше най-трудното нещо всяка сутрин, така че отново бях принудена да излея една чаша вода върху лицето му. Той отново започна да се оплаква като малко дете колко много се е намокрил, но този път не повторихме сцената с брашното.

Лекциите на Гастон започваха днес малко по-късно от моите, затова го накарах да остане за да почисти малко из квартирата. Реших да сляза сама с автобуса.

-Какви са плановете ти за днес, скъпа? – прегърна ме Гастон преди да отключа вратата.

-Имам няколко лекции, които трябва да изкарам, а после смятам да се видя с Луна. – целунах го нежно.

-О, да, вярно е, че тя пристигаше днес. Съвсем бях изключил, но когато си около мен обикновено така се получава, просто забравям за всичко. – усмихна се.

-Аз също съм така, но за съжаление трябва да тръгвам. Ще ти се обадя по-късно. – целунах го отново, но този път по бузата и отворих вратата.

-Добре, аз ще дойда да те взема и предай поздрави на Луна, а ако видиш Матео и на него. – извика Гастон след мен.

-Добре. Чао, мили! – извиках и се качих в асансьора.

-Чао! - отвърна ми Гастон.