6 ГЛАВА

300 18 5
                                    

От името на Гастон

Заболя ме от това, което ми каза Нина. За първи път се чувствах като пълен глупак. Това, от което се притеснявах най-много, се случи. Прекалено големите ми грижи и желанието ми да помагам на всички доведоха до спор, от който най-много се страхувах. Нямаше къде да отида, а да се върна в квартирата при Нина, беше невъзможно. Единственото, което ми оставаше е да си взема две бутилки водка и да си ги изпия сам в колата. Това бяха плановете ми за вечерта, а какво щеше да става утре? Щях да го измисля на момента. Бях сам, а да се чувстваш така е най-ужасното нещо на така. Бях на път да загубя Нина или може би вече я бях изгубил...кой знае? Така или иначе не съм и нужен...

От името на Нина

Не успях да мигна цяла вечер. Гастон не се прибра, а аз бях много притеснена. Ами ако му се беше случило нещо? Нямаше да си простя ако с Гастон беше станало нещо, защото признавам си, бях много груба с него. Да, наистина той не постъпи добре като доведе Матео на срещата, но от друга страна искаше да помогне на приятеля си, точно както аз исках да помогна на Луна и нямах право да го виня за това. Не бях права когато му казах, че ме дразни факта, че всеки ден иска да идва да ме взема от лекции, истината беше, че проблемът не беше в него, а беше в мен. Бях изнервена, разбрах се със Симон да се преструвам на негова приятелка и се страхувах от момента, в който ще ми каже, че трябва наистина да го направя. Искаше ми се да не бях постъпвала така, да не се бях разбирала за такива неща с него, но беше късно, много, много късно...

Стана време да тръгвам за лекции, реших да звънна на Гастон за да му се извиня и за да разбера къде е, но телефонът му беше изключен, затова реших да му оставя бележка, на която пишеше следното "Обади ми се като се прибереш - Нина".

Когато стигнах в университета видях Симон, но нямах желанието да говоря с него. Той обаче ме настигна и започна:

-Добре си изкарахме с твоята приятелка Луната, но тя не може да замени моето слънце Нина.

-Симон, не съм в настроение за разговори, моля те, остави ме на мира!

-Какво става? Може би бих могъл да ти помогна да се почувстваш по-добре, даже вече имам идея как... – изсмя се лигаво.

Имай едно наум 2: Студентски бъркотииWhere stories live. Discover now