Lost In The Dark (Bg Fanfiction With Harry Styles)

1.The match.

Събудих се и се огледах. Отначало бях объркана,но след това се осъзнах. Не бях свикнала още с тази стая и с Ню Йорк. Вчера след като с Джеси излязохме от общежитието ме разведе из града. Тук се чувствам свободна. Никой не ме познава,освен нея разбира се. Влюбих се в този град. Нямам търпение утре да отида в колежа. Вълнувам се,но и малко се притеснявам. Дано си намеря приятели. Не искам да бъде така,както беше в гимназията.

-О,най-накрая се събуди! - влезе в стаята приятелката ми с 2 кроасана.
-Колко е часа? - тъй като има часова разлика с Торонто нямаше как да знам.
-11:20. Хайде изяж си кроасана и се облечи. Имам да ти показвам още от Ню Йорк,това вчера беше само началото. - каза тя,след като ми подаде кроасана и пусна малкия телевизор в стаята. Не даваха нищо интересно,само някакви тъпи предавания,докато...
-Чакай! - почти извиках. Джеси спря да превключва и ме погледна изненадано,докато аз стоях като стъписана и не можех да повярвам на очите си.

-Световноизестният боксьор Хари Стайлс ще се бие довечера с противника си Джош Леман. И двамата са с по 3 титли и който победи взема всичко. Ще бъде оспорван мач,тъй като и двамата нямат нито една загуба до сега. Г-н Стайлс дойде специално в Ню Йорк, за да се бие. Отдолу са изписани мястото и часа му. Не го пропускайте. - говореше някаква репортерка ,докато на екрана показваха кадри от предните мачове на Хари. Ето от къде ми беше познат.

- Алисън какво стана,защо се изненада така като го видя,познаваш ли го?
-Не,съжалявам,припозах се. - не и казах,че го бях видяла в самолета, просто защото нямаше значение. -Хайде ще се облека и излизаме. -казах,докато ставах от леглото.
-Добре,чакам те долу,не се бави. -каза Джеси и излезе.
Свалих тениската,с която бях спала,влязох набързо в банята,излязох и изсуших русата си коса. Тъй като навън все още беше топло си облякох къса рокля на цветя и си обух платформи. Сложих си спирала и гланц и бях готова. Огледах се в огледалото за последно,взех си чантата и слазох долу при Джеси.

-Чакам те от половин час!
- Съжалявам,трябваше да си взема душ.
-Нищо,хайде да тръгваме. -каза тя,след което ме хвана под ръка и излязохме от сградата. Хари не ми излизаше от главата и не можех да си обясня защо. Вчера след като самолета беше кацнал в града и се бях приготвила да слизам го видях. Имаше онова излъчване на лошо момче. Когато очите му се забиха в мен нещо ми стана. Бях като вцепенена. Смрази ме. Та аз дори не го познавах,но колкото и да не исках да си призная в него имаше нещо,което ме привличаше по необясним начин.