Lost In The Dark (Bg Fanfiction With Harry Styles)

4.I'll waitin' for you.

-Али,добре ли си?

Стоях като замръзнала на леглото, препрочитайки бележката,която някой  очевидно беше пъхнал в чантата ми без да усетя. Джеси я взе от ръцете ми.

-Този кучи син,знаех си че няма да те остави просто така. Майната му! Просто се опитва да те изплаши,успокой се.

"Просто се опитва да те изплаши" , думите и се въртяха в главата ми. Лошото е,че успява да ме изплаши. Какво иска от мен? Дали ще ми направи нещо? Дали е опасен? И кой е пъхнал бележката по дяволите? Знаех си,че не трябваше да се качвам в колата му.

-Всичко ще бъде наред,Али. - приятелката ми ме беше прегърнала в опит да ме успокои.

-Добре съм. - излъгах я и се усмихнах фалшиво,въпреки че наистина се страхувах. Чувствах се безпомощна,но не исках да я тревожа заради моите неща.

-Не го мисли. Наистина е малко плашещо,но те уверявам,че нищо няма да ти направи. Можем да отидем в полицията,ако искаш.

Трябваше ли да отидем в полицията? Какво щеше да направи тя? Само щеше да влоши ситуацията. Нищо добро нямаше да излезе.

-Не,няма нужда. Добре съм. - уверих Джеси,че не ме е страх. Сега оставаше само да убедя и себе си.

...

Събудих се от ужасния звук на алармата. Трябваше да ставам за лекции. Не исках да излизам навън. Коремът ми беше свит на топка от притеснение. Той можеше да е навсякъде. Опитвайки се да премахна тези мисли от главата си,станах и се запътих към банята. Извърших обичайната си сутрешна рутина и когато вече бях готова слязох долу,където ме чакаше Джеси.

-Хей,добре ли си? - това беше най-често задавания въпрос към мен след бележката.

-Да. Хайде да тръгваме.

-Виж,предполагам как се чувстваш,но ти обещавам,че няма да те оставям сама нито за секунда.

След известно време вече бяхме в колежа,при което приятелката ми ме прегърна и се запъти към нейната стая. Останах сама. Благодаря,Джеси. Но можех ли да я виня,не можеше да смени всичките си часове,за да е с мен в моите. Голямо момиче съм,ще се справя. Няма от какво да се страхувам. Всичко ще е наред. Повтарях си го докато влизах в кабинета,където щях да карам литература. Литература,мамка му. Забравих за есето. Още на втория час щях да се издъня. Супер!

Седнах на мястото си и зачаках професора да дойде. С периферието си виждах как Зейн идва към мен. Какво иска пък сега...

-Мястото до теб свободно ли е? - попита ме ухилен до уши.

-Не.

-Груба си,харесва ми. - каза , преди да се намести до мен.

-Ти глух ли си,казах че не е свободно.

-Така ли,и кой стои тук? - засмя се. Подиграваше ми се. Отново.

-Няма значение дали някой стои или не,важното е,че не те искам около себе си. - изсъсках му.

-Добре виж Али,съжалявам за вчера. Изпуснах си нервите. Обещавам ти,че няма да се повтори. Ще видиш. - гледаше ме с тъжен поглед. Какво очакваше? Да му се хвърля на врата ли? Да го разцелувам? Не,нямаше да стане.

-Как очакваш да го забравя Зейн. Ти ме унижи с думите си.

-Знам и съжалявам. Искам да те опозная,струваш ми се интересна. Ще те чакам в кафенето след лекциите. Помисли си. - каза,след което стана и се запъти към отсрещните места.

Струвах му се интересна? Той сваляше ли ме? И защо щеше да ме чака в кафето? Бях любопитна. Прекалено.

След часа излязох в коридора,защото Джеси искаше да види дали съм добре. Тя и нейното притеснение. Понякога преувеличаваше повече дори и от мен.

Видях я и се запътих към нея. Тя ме прегърна,след което си поговорихме малко. Разказа ми за някакво момче,на име Ник,с който карала Физика и който я заглеждал. Тя се радваше,защото бил "секси",както се изрази тя, а на мен това винаги ми е било страшно противно. Да ме гледат така,сякаш съм парче месо и нищо повече. Както и да е,разказах и за Зейн и за това,че се чудя дали да отида.

-Али,той е опасен,не се занимавай с него. Може да ти направи нещо. - тя искаше да ме предпази. Разбирах защо се тревожи,но не беше нужно.

-Какво може да ми направи в кафене,пълно с хора? Да ме убие ли? Джеси,тревожиш се прекалено. Просто ще видя какво иска и ще си тръгна.

-Ти си знаеш,но да не кажеш после,че не съм те предупредила.

Вече закъснявахме,за това се разделихме.

...

Дойде ред и на последната лекция. Реших да отида в кафенето,за да видя какво ще ми каже. Какво толкова можеше да стане?

Здравейте,хора! Тази глава стана по-кратка от останалите,за което се извинявам! Нямам търпение да видите как ще се развият нещата в следващите глави. Гласувайте и коментирайте! 💋❤❤❤

На снимката отгоре е Джеси.