Lost In The Dark (Bg Fanfiction With Harry Styles)

6. Did you miss me?

*На следващия ден*

Гледна точка на Зейн

Вече бях в колежа. Оглеждах се за Алисън. Трябваше да и се извиня за вчера,но трябваше да бъда достатъчно убедителен,за да може куката да ми повярва,че наистина съжалявам. Ето я. Стоеше на обичайното си място. След като забеляза,че вървя към нея си взе чантата и се опита да стане,но аз бях по бърз и я хванах за китката.

-Какво искаш,Зейн? Няма ли да ме оставиш вече?

-Исках да ти кажа,че съжалявам ужасно много. Не мислех наистина това,което казах. Знам,че не чуваш това за първи път но те уверявам,че ако ми кажеш,че не искаш да говориш с мен повече,ще те разбера.

-Съжаляваш,така ли? Не вярвам на нито една твоя дума вече. И не,не искам да говоря с теб повече,за това ти казвам да се дръпнеш,за да мина.

Добре,явно нямаше да е толкова лесно. Трябваше да я убедя и за това казах първото нещо,което ми хрумна.

-Имам чувства към теб. - звучах като някой отчаян идиот.

-Какво? - зениците и се разшириха. И аз бях изненадан колкото нея заради глупостта,която изръсих. Но това беше шансът ми.

-Да,не мога да го крия повече. Всеки път щом те видя сякаш нещо в мен се преобръща. Толкова си красива,Алисън. И тези сини очи,сякаш потъвам в тях. Понякога започвам да се държа с теб като задник,защото се плаша колко силно те харесвам. Това е истината и вече след като го знаеш е време да те оставя на мира,както пожела. И още един път съжалявам. - казах,като се опитвах да изглеждам съсипан и тъжен,дори мисля, че очите ми се насълзиха и тя забеляза това,след което се обърнах в другата посока,за да си намеря място.

-Зейн,чакай. - хвана се. Глупавата Алисън отново се хвана на въдицата. Много съм добър. Не можах да се сдържа и усмивка се показа на лицето ми,но бързо я замених с тъжното лице,щом се обърнах към нея. -Седни до мен за този час,за да поговорим. И аз съжалявам за вчера.

-Не искам да те притеснявам повече,Али. След като вече знаеш какво чувствам ме е срам. - вътрешно се пръсках от смях,едва се сдържах,но този път нямаше да прецаквам нещата.

-Няма от какво да те е срам,Зейн. Хайде,ела. - тя се премести на другия стол,при което аз се настаних до нея. Сега,като я видях от близо забелязах,че се беше изчервила. Всъщност бих казал дори,че не е толкова грозна,за колкото я мислех. За бога,стегни се Зейн. Какви са тези глупости.