Lost In The Dark (Bg Fanfiction With Harry Styles)

8.Only mine.

Пътя на връщане беше тих. На Хари му имаше нещо. Попринцип не беше толкова мълчалив. Беше намръщен. Исках да разбера защо направи това преди малко. Трябваше да призная,че беше дяволски добър. Дори не знам как му позволих да ме съблече и види гола. Може би съжалява за случилото се и за това не е в настроение.

В момента се чувствам адски неловко. Не трябваше да става така. Толкова съм глупава. Поддадох се на влиянието му. Този мъж сякаш ми беше направил някаква магия. Аз по принцип никога не бих се съгласила на подобно нещо,а още по-малко с човек,когото виждам за втори път през живота си.

Дали знача нещо за него? Разбира се,че не. Странното беше,че не поиска нещо повече от това. А ако беше,дали щях да му го дам?

-Стигнахме. -Хари прекъсна мислите ми с грубия си както винаги тон.

Исках да сляза по най-бързия начин от тази кола. По-неловко не съм се чувствала никога. Взех си чантата и излязох. След като затворих вратата се обърнах,за да го видя за последно. Гледаше на другата страна през прозореца. Този път не ме спря. Очите ми се насълзиха. Не защото имах чувства към него или нещо подобно,а защото не можех да възприема случилото се. Ясно е,че за него не значи нищо. Бях си представяла този момент хиляди пъти. И определено не по този начин. Не,че не ми беше хубаво,просто не трябваше това да става точно с Хари. Той не беше подходящ за мен. Но въпреки всичко,не съжалявам. Само като си спомня езика му върху себе си полудявах. Толкова беше добър в това.

Докато се усетя вече бях пред вратата си. Погледнах часа. 04:37. Джеси сигурно спеше. Съвсем бях забравила за нея. Сигурно щеше да ме убие,ако разбере. Но като се замисля,трябваше ли да разбира?

Отключих си и влязох. Както предположих,приятелката ми се беше завила през глава и хъркаше. Опитах се да съм възможно най-тиха,докато се събличах и отварях вратата на банята,за да се изкъпя. Усещах парфюма му по себе си. Само той ми беше пред очите,не можех да мисля за нищо друго. Какво ми ставаше?

Гледна точка на Хари

Бях бесен. След като тя си тръгна се насочих към най-близкия бар. Имах нужда от алкохол. Слязох от шибаната си кола,като блъснах вратата и се насочих към входа на заведението.

-Една бутилка уиски. - казах на бармана,който ме гледаше с ококорени очи. -Какво,езика ли си глътна,идиот такъв? - вече бях на предела,трябваше да се успокоя. Но как,по дяволите? Голям тъпак съм. Какво ми стана изведнъж? Трябваше да я заведа на мястото,на което трябваше,а не в шибаната гора. Просто не можах да се сдържа. Нещо ми стана. Изглеждаше толкова красива и невинна. Исках я толкова шибано много. И все още я искам. Но трябва да си я избия от главата. Тя никога нямаше да е моя. От момента,в който той я поиска. Сега какво трябваше да му кажа? Трябваше да измисля нещо и то бързо. Но след тази нощ изобщо не исках да я водя при него,като знам какво щеше да и причини. Исках я само за себе си и щях да направя всичко възможно това момиче да стане само мое. Моя собственост. При тези мисли усетих как започвам да се надървям за пореден път тази вечер. И то само заради нея. Като се сетя колко мокра беше и как стенеше името ми,докато свършваше. Мамка му. Толкова много неща исках да направя с нея. Докато в главата ми се въртяха мисли,свързани с Алисън уискито ми дойде...

Гледна точка на Алисън

Сутринта,след като се събудих погледнах часа. 12:48. Не помня кога за последно бях спала до толкова късно. Видях,че Джеси ми беше оставила бележка,на която пишеше,че е излязла с Ник. Малко по малко спомени от снощи започваха да се появяват в главата ми. Зейн. Къде изчезна? Дори не ми звънна след като си тръгнах. Непременно трябваше да говоря с него. Днес беше събота,което значеше,че щях да го видя в университета в понеделник,освен ако не се засечем в общежитието. Като се замисля,никога не го бях виждала тук,освен в кафенето. Главата ме болеше. Отидох в банята,за да си взема душ. Видях дрехите си от снощи на земята и ги взех,за да ги сложа за пране. Отново усетих парфюма му по тях,което моментално ме накара да се сетя всичко,до най-малкия детайл. Зелените му очи,които ме гледаха с такова желание. Тръпчинките му,когато се усмихваше. Спомних си за мача,на който отидох само,за да го видя. Още тогава ми беше направил впечетление. Дали появата му в онзи бар снощи не беше случайна? Едва ли. Момчета като него не харесват момичета като мен. И той съвсем ясно ми го беше показал снощи в колата напът за вкъщи. Дори не ме погледна повече,след като се позабавлява с мен. Да не забравяме,че всеки знаеше кой е боксьора Хари Стайлс. А аз? Коя бях аз? Точно така,пред него бях едно нищо. Защо изобщо му беше да се занимава с мен и да ме води в онази гора?

След като се изкъпах и изсуших се облякох набързо и слязох долу. Имах нужда от кафе. Седнах на масата в ъгъла и казах на сервитьорката да ми го донесе. Огледах се наоколо и установих,че по това време няма почти никой в кафенето. След като получих напитката си,забелязах Зейн да влиза с някаква ниска блондинка. Какво по дяволите? Двамата изглежда си прекарваха доста добре,ако съдя по това което виждах. Но след това той ме видя и усмивката моментално падна от лицето му. Изглежда не се радваше особено,че ме вижда. Е,вече беше взаимно. Зейн каза нещо на момичето с него и започна да се приближава. Аз търпеливо го изчаках, все пак заслужавах обяснение за мистериозното му изчезване снощи.

-Извинявай за снощи Али, но изникна нещо спешно и трябваше да си тръгна.

-Явно е било доста спешно,за да не намериш време дори да ми се обадиш и да ми кажеш. - ако трябва да съм честна,в момента изобщо не ми пукаше. Нито за това,че ме остави сама снощи,нито пък за това,че в момента го виждах с друга. В главата ми се въртеше само едно нещо и то определено не включваше Зейн,който в момента не можеше да си намери оправдание и гледаше глупаво настрани. Реших да му спестя мъките.

-Хайде тръгвай вече, приятелката ти те чака. - усмихнах му се фалшиво.

-Чао,Алисън. - каза,след което тръгна към русото момиче,което стоеше само.

Не знам защо,но имах странното чувство,че имаше нещо,което не знам. Ами ако всичко снощи е било нагласено?

Гласувайте и коментирайте. 💋