Lost In The Dark (Bg Fanfiction With Harry Styles)

2.Rude.

След като се чу оглушителния звук и мачът започна, Хари се нахвърлу върху противника си и започна да му нанася удар след удар,докато го гледаше кръвнишки. От носа му започна да се стича кръв, но той не спираше. Реферът му крещеше да спре и се опитваше да го махне от вече кървящия мъж, но той сякаш не го чуваше. Налагаше го така, сякаш живота му зависеше от това.

-Не мога да гледам това, не понасям да гледам кръв. Аз ще тръгвам,ти ако искаш остани. - каза приятелката ми, преди да ме целуне за чао и да тръгне към изхода, проправяйки си път през хората. Супер,сега останах сама на това място. Май трябваше да си тръгна с нея.

Погледнах пак към ринга и видях няколко мъже, които бяха обградили Хари и един от тях му крещеше нещо, докато отстрани лежеше пребитият от него брадат мъж,с малка локва кръв около главата му. Около него пък имаше 2 медицински сестри,които опитваха да го съвземат.

След малко се чу съдията,който съобщи че поради тези обстоятелства мачът се отменя за другата седмица,след което се извини.

Многобройните недоволни викове и псувни от страна на публиката ми преглушиха ушите.

Станах от мястото си и се забързах към изхода,тъй като ако не го направех цяла вечер щях да чакам всичките тези хора да се изнижат от там един по един. Защо по дяволите имаше само една врата?! Както и да е, след около 10 минути вече бях навън и трескаво се опитвах да намеря портмонето си в чантата, но го нямаше никъде. Явно е паднало някъде, или може би някой го е откраднал. Добре че нямах нищо важно там освен пари. А след като бях останала без тях нямаше как да си хвана такси,нито пък имаше на кого да се обадя да ме вземе. Нямаше и шибан начин да тръгна пеша,защото общежитието е далече, а и не знам пътя добре,щях да се изгубя някъде. Просто страхотно! Реших да седна на стълбите близо до задния вход , докато реша какво да правя. Часът беше 01:20. Всички вече си бяха тръгнали и нямаше почти никой навън, което е доста странно за този град, мислех че е доста по- оживен. Аз просто стоях на тези стълби в пълна безизходица, а вече часът минаваше и половина. Мамка му.

Мисля че чух стъпки. Някой се приближаваше към вратата,до която стоях. Чесно казано се изплаших, не очаквах изобщо някой да е останал в тази сграда. След секунда чух такъв трясък, имах чувството че вратата ще се откачи от пантите. Обърнах се натам и веднага забелязах къдрава буйна коса. Веднага го познах. Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Последният човек, който очаквах да видя беше той.