Lost In The Dark (Bg Fanfiction With Harry Styles)

12.Just nightmare.

Хари беше върху мен и усещах твърдото му тяло,докато навлизаше във влажното ми коте с плавни движения. Изведнъж се чу оглушителен звук и в стаята нахълтаха трима мъже. Единия издърпа Хари от мен и започна да забива юмруците си в тялото му,а той не правеше нищо. Сякаш се беше предал. Не можех да помръдна от леглото,бях замръзнала. Не след дълго усетих как другите двама ме хващат от двете страни и ме извеждат от стаята. Когато се обърнах за последно видях ужасяваща гледка. Хари,лежащ на земята целия облян в кръв.

Когато се събудих цялото ми тяло беше плувнало в пот. В първия момент си помислих,че наистина се е случило. След това с облекчение установих,че е било просто кошмар.

Станах от леглото и влязох в банята,за да си взема душ. Исках да премахна напрежението от себе си. Мускулите ми се отпуснаха под горещата вода. След като вече бях готова увих кърпа около тялото си и излязох. Потреперих,щом затоплената ми кожа срещна студения въздух извън помещението.

Облякох бял панталон и сива тениска и реших да видя Джеси. Щом влязох в стаята установих,че все още не се беше събудила. Усетих как корема ми започна да ръмжи от глад. Сетих се,че бях забелязала малко магазинче в края на улицата. Набързо си взех чантата и слязох с асансьора. Наоколо нямаше жива душа. Тръгнах надолу по улицата. След малко пред мен се появи малкото магазинче. Хванах дръжката на прашната врата и я отворих.

След като вече бях вътре усетих миризма на мухал и видях жена,говореща по телефона и псуваща като каруцар. Бях потресена от изразите,които използваше. Когато ме забеляза затвори телефона и ме попита какво ще желая. Липсваше и един преден зъб. Взех два мъфина и кафе,платих набързо и излязох от магазина,в който не бе почиствано от месеци. Знам,че това не е един от най-богатите квартали в Ню Йорк,но все пак не пречи да почистват от време на време.

Докато се връщах обратно чух стъпки зад себе си. Бях сигурна,че това е някой от мафиотите,които ме търсеха. Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Дланите ми се потяха. Забързах крачка,но въпреки това не спрях да ги чувам. Той беше зад мен. Когато вече бях пред входа си се престраших и се обърнах. Зад мен нямаше никого,освен бездомно куче,стоящо на земята и гледащо ме жално. Неговите стъпки ли съм чувала през цялото време? Сигурно ме е следвало по пътя.

Вече започвах да се побърквам. Параноята ме беше обзела напълно. Качих се горе и влязох в кухнята,където намерих Джеси.