Нещо повече от приятели

Част 1

- Стига си го зяпала.-каза най-добрата ми приятелка, която се казва Нина.
- Не мога.
- Знам, че според теб е сладък, но имаме тест и ако не искаш да си прецакаш годината ще трябва да отделиш погледа си от него и да го насочиш към въпросите.
- Знам, знам.
Изведнъж Ник ме погледна и аз трябваше да спра да го зяпам иначе щях да изглеждам като откачалка.

След часа:
- Написа ли домашното по физика?- попита ме Ник.
- Не- отвърнах, взирсйки се в очите му.
- Жалко. Щях да те моля да препиша.
- Това, че сме били в една детска и в едно даскало не значи, че трябва да ти дам да преписваш.
- Значи.
- Голямо междучасие е. Ще дойдеш ли с мен. - намеси се Нина.
- Да. Хайде.
- Знам, че не харесваш Ник, но не е нужно да прекъсваш разговора ни. - разсърдено казах аз.
- Много добре знаеш, че си има причина да не ми е симпатиче.- отвърна Нина.
- Това, че си била с него и си го зарязала не значи, че и аз ще го направя.
- Той е идиот. Цяло лято ни дразна, а ти се държиш все едно ти е свалил луната.
- Той се извини. Както и да е.

След последният час.
- Да те изчакам ли?- попита ме Ник.
Повечето дни се прибираме заедно.
- Да.
- Добре, но побързай. Брат ти ни чака.- отвеяно допълни Ник.
Забравих да спомена, че имам брат. Една година по-малък е от мен и се казва Симон.
След пет минути вече слизах по стълбите с Ник и Нина. Бях между двамата.
В двора на училището ни чакаше брат ми. Прегърнах Нина за чао и тръгнахме.
Вървях до Ник и от време на време си сменях мястото, но Ник сякаш ме следваше. Вървяхме, говорихме си и се смяхме. Стигнахме до спирката, където се разделяме. Той зави надолу по улицата, а аз го проследих с поглед. Изглежда страхотно в черни дънки и сива горница.
- Како, внимавай. - извика брат ми.
Току що шеше да ме блъсне кола, но Симон ме дръпна.
И така щом се прибрахме седнахме на масата и си говорихме. Постоянно гледах телефона си, защото Очаквах Ник да ми пише,както всяка вечер.
Тъкмо когато се оттчаях напълно телефонът светна. Беше Ник. Както винсги с въпроса ,,ко пр". Обичам да си пиша с него.  Отговорих му ,,нищо. Ти". Този път отговорът на този въпрос ме нарани повече от колкото очаквах. ,, Пиша с приятелката си". Застанах на едно място и незнаех какво да правя. Той ми казва всичко. Помогнах му да тръгне с Нина и от както скъсаха го харесвам, а той ми казва, че я харесва още макат и да не му вярвам, защото не се държи с нея така както преднея..,, Ок. Не ми пиши повече". Това беше единственото за което се сетих. Прикривах болката си с оправданието, че ме е излъгал, че харесва Нина. Скарахме се и аз си легнах разплакана. В 1:50 му се извиних, но той отдавна не беше на линия. Не можах да заспя до късно и си мислех за написаното. Сетих се, че той скороми беше пратил снимка на едно момиче. Намерих я във Фейсбук. Беше по- малка и по- слаба от мен, но дъм много по- красива от нея. Заспах с червени очи и мокра възглавница.