Нещо повече от приятели

Част 2

- Хайде, како. Ще закъснееш.- брат ми влезе с гръм и трясак в стаята ми.
- Шест сутринта е и защо влизаш без да почукаш?- сънено казах аз.
- Да, но си на уроци.
- Добре. Сега излизай от тук за да се облека.
- Ок.
Първата ми работа беше да проверя телефона си. КАКВО??? Ник е бил на линия и не е видял съобщението ми. Явно умишлено ме игнурира. Няма какво повече да направя и за това станах, измих си зъбите и застанах пред гардероба си. Избрах си прилепнал панталон, блуза в бяло с псйети, които си сменят цвета, и бели платформи. След като свърших с всичко погледнах часовника. Показваше 7 часа. Имах още 1 час и за това реших да си  играя на телефона. Разглдах си фейсбука и инстеграма. Вече трябва да тръгвам. Взех пари, телефон и учебици и тръгнсх. През целия път си писах с приятелите ми и времето мина бързо и докато се усетя вече бях пред входната врата на учителката си. Почуках и тя ми отвори. На околко 40 е и е много мила.
Урока продължи 1 час и половина.
По пъря към вкъщи ми беше скучно и реших да слушам музика. Изведнъж получих съобщение на телефона си. Първата ми мисал беше, че е Ник. Погледнах, но  бързо се разочеровах. Ели, една от вторите ми най- добри приятелки, беше писала, че ще има грипна ваканция, но след малко пролучване се оказа лъжа.
Стигнах до пекарната от където взех пица за мен и за брат ми и погледнах часа: 10. Реших да побързам защото мразя да ям длед 11.
След 10- 15 минути вече вадех ключа от джоба си. Влязох вкъщи и видях как братми играе фифа на ексбокса. Отидох в кухнята, взех чинии и покривка. Сложих покривката на масата в хола.
- Хайде, Симо.- извиках му аз.
- Идвам. - бърз отговор, който не ме убнадежди много.
Почаках няколко минути да дойде, защото предпочитам да не ям сама. Той дойде  по пижама. След закуската го накарах да се облече и се качих в стаята си. Всъшност май не съм ви казала, че къщата ми е на два етажа и басейн.

Докато се усетя беше време за училище. Взех чантата си, извиках Симон и тръгнахме. След 7 минути вече се качвах по стълбите за 3 етаж. Отворих вратата на стаята ни и видях приятелките си както и 3 от по срамежливите момчета. Прегърнах момичетата едно след друго и поздравих момчетата. Седнах на първия чин,до Кат, една от приятелките ми. Събрахме се около един от чиновече и започнахме да си говорим. Изведнъж вратата се отвори с трясак и през нея влезе Ник. Поздравих го и той ме поздраеи, което ме очуди, но се зарадвах. Продължихме с разговорите докато не дойде учителя по история. Той е с добро чувство за хумор, около 30 годишен е и преподава с голяма отдаденост. 
По някаква причина Нина закаснява, както винаги. 5 минути след започване на часа се появи и ми се усмихна.
По време на часа учихме за Троянската война. Всеки от нас представи домашното си- презентация. Обичам истороята. Може да те научи на много неща и да ти дадае важни житейски съвети, както легендата за троянският кон. Спартанците победили троянците с хитрост.
След края на часа отидох при Нина и се прегърнахме. Продължихме разговорите с другите момичета и незнайно защо Ник дойде при нас ( нече имам нещо против де). Той ме заговори.
-  Ще имаме ли контролно днес?
- Не.
- Ок.
- Защо не видя съобщението ми.- запитах го аз, макар че малко се страхувах от отговора.
- Имах работа.
- Ок.
Би званеца. Имаме литература.
След часа с Нина и останалите отидохме да си вземем нещо за обяд. Говорихме си и се смеехме.
Взех си гриски и излязох да изчакам останлите навън заедно с Симона( една приятрлка). 
След като вече всички бяха готови с покупките си тръгнахме към училище. Там видяхме ,,готините" момчета, които пушат и се държат все едно света е създаден заради тях. Макар че не пуша нямам проблем с пушачите, но не харесвам поведението им. Точно за това не общувам особенно с тях.
След втория час по литература имхме ,,свободни часове". Наричаме тъка часовете по изобразително изкуство, защото на госпожта не и пука какво правим. В тези часове сядаме както си искаме и правим каквото искаме. На моя чин седнаха първоначално 6 човека- аз,Нина, Ели, Кат, Ник и Марк- най- добрият приятел на Ник. Аз и Нина си поделихме един стол, Ели и Кат също. Ник и Марк седнаха на чина.
Госпожара се ядоса и Кат и Марк седнаха зад нас. Ели и Нина седнаха на един стол, а аз седнах на един стол с Ник. Беше чудесно. Говорихме си и се смеехме.  Последните два часа седяхме така. Оставаха 5 минути до края на часа и решихме, че е време да се оправаме за тръгване. Казах чао на всички и се прегърнах с момичетата. Ник и аз вървяхме по стълбите един до друг и си говорехме. Видях брат си и тримата тръгнахме по улицата.
- Какво прави гаджето ти?- попита брат ми.
Аз и ник го погледнахме очудено. От къде знаеше. Не съм му казала.
Ник ме погледна на криво, а аз му направих знак, че нищо не сем му казала.
- От къде заеш?- попита го Ник.

Здраврейте. Благодаря ви много, че следите книгата ми и се надявам да ви харесва.  Ще се постарая да качвам през ден или два нов глава.