Нещо повече от приятели

Част 6

Сложи устните си на милиметър от мойте, после скъси още разтоянието. Започна да ме целува. Беше първата ми целувка за това първоначално не направих нищо, но после му отвернах. Беше чудесно. Не исках да свършва. Явно и той. Разделихме устните си чак когато ни свърши въздуха. После го погледнах, а той ми се усмихна.
- Защо го направи?- попитах аз
- Защото не можах да те гледам и да те държа толкова близо и да не те целуна. Не знам какво ми стана, но ако не искаш няма да се повтори.
- Напротив. Искам. И да не би току що да си призна, че ме харесваш?
- Зависи, дали ти ме харесваш?
- Зависи от твоя отговор.
- Добре. Ще го кажем на три. Едно, две, три.
- Обичам те.- казахме в един глас.
Сърцето ми биеше сякаш иска да излезе от гърдите ми.
- И сега какво? - гласа ми започна да трепери при произнасянето на тези думи.
- Бих искал да съм с теб сега и за винаги, но не мога.
- Защо? Да не би да казах или направих нещо?
- Не. Ти си перфектна, но преди да бъда с теб трябва да помисля. В главата ми е пълна каша сега.
- Добре.
Огледах се за да видя Симон, но него го нямаше.
- Къде е брат ми?- попитах аз със страх в гласа.
- Не знам, но май с Марк бяха вече в магазина, когато падна.
- Ще звънна на Симон.- казах аз, набирайки номера му.
- Ало. Къде си?- попитах аз.
- С Марк си взехме сладолед. После не ви видяхме и решихме, че сте тръгнали на някъде и тръгнахме по плажа за да ви намерим.
- Сега къде сте?
- Пред вкъщи. Не ви намерихме и реших, че сте се прибрали за това и ние го направихме.
- Добре. Скоро и аз ще се прибера.- казах аз, затваряйки му.
- Нужно ли е да е скоро?- попита Ник.
- Не.
- Добре тогава искаш ли да ти взема Сладолед, а после ще те заведа на едно място, където ще гледаме залеза?
- Това среща ли е?
- Да. Е съгласна ли си
- Да.- усмивката се появи на лицето ми.
Тръгнахме към магазина. Когато влязохме вътре аз си избрах ванилов сладолед, а той шоколадов. Платихме и тръгнахме.  
Продължихме по плажа и стигнахме до един кей. Седнахме в края му, а водните капки ни пръскаха. Той ме погледна и сложи кичора от косата ми зад ухото ми.
- Косата ти блести от водните ли капки. Красива си.
- Благодаря.
Той се приближи до мен и ме целуна по устните, оплитайки езика си около моя. После аз седнах отгоре му и започнах да го целувам с всичката страст, която имах.  Той започна да ме целува по врата, правейки ми смучки. После го бутнах на земята и легнах отгоре му. Продължихме с целувките докато се изморихме. После се вгледах в кафевите му очи и разбрах, че съм негова. Той се вгледа в мойте и се усмихна. После го прегърнах през врата, а той през кръста. Лежах отгоре му. Гърдите ми усещаха плочките ми. В този момент телефона ми звънна. Той ме погледна и попита:
- Няма ли да видиш поне кой е?
- Не искам да те пусна.
- Няма и да се наложи.
Докато се усетих вече бях седнала в него. 
- Ало. Вече е късна. Няма ли да се прибираш миличка?- попита загрижено татко.
- Не може ли да остана още. Все пак съм на 16.
- Добре. Просто се притесних, защото Симон каза, че скоро се прибираш.
- Добре тате. Обичам те. Чао.
- Чао.
- Сега какво ще пратим?- попитсх аз, леко подсмихвайки се.
- Каквото искаш.
- Добре. Хайде. Съблечи се. Ще поплуваме.
Свалих дрехите си, оставайки по розовите си сутиен и прашки,а той по боксерки. Той се приближи и ме целуна, вдигайки ме, и скочи във водата. Аз изпищях, а той се разсмя. Водата беше топла, защото цял ден слънцето я топлеше. Започнахме да се гмуркаме и плуваме. Бяхме само аз и той. Дори в Най- смелите си мечти не съм си представяла, че това е възможно.
- Искаш ли да се състезаваме?- попитах аз.
- Да. Стига да можеш да губиш.
- Няма да ми се наложи.
- Ще видим.
Застанахме един до друг и се състезавахме до една шамандура, намираща се наблизо.
- Три, две, едно, старт.- казахме в един глас.
Първоначално той водеше, но аз плувам от три годишна и нямаше шанс. Когато усетих, че забавя увеличих скоростта си и го минах. Стигнах до шамандурата, задъхана.  Той дойде и ми се усмихна.
- Изморих се. - казах аз.
- Хвани се за връта ми.
Направих го, а той заплува към кея. Щом стигнахме той се набра и се наведе към мен. После ме хвана и ме издърпа. Бяхме мокри и нямахме кърпи. Аз взех тениската си и започнах да се подсушавам. След няколко минути вече бях долу горе суха, а блузата ми мокра. Ник се приближи и ме попита:
- Искаш ли да се позабавляваме?
- Да.
След окол час, два вече бях легнах до него и се загледахме един в друг. Стояхме тъка известно време, докато сърцатани не спрат да бият като луди.После облякохме и  дрехи си и решихме че е време да си тръгваме.
-Искам да те питам нещо? Искаш ли да си ми гадже?- каза Ник.
- Да, но нали трябваше да помислиш.
- След тази нощ замам, че си само моя и вече аз съм твой.
- Аз винаги съм била твоя, но трябва да тръгвам.
- Аз ще те изпратя.
- Добре.
По пътя си говорихме, а когато стигнахме пред нас го прегърнсх,  целунах и му казах чао. Той ми отверна и тръгна.

Здравейте. Надявам се новата част да ви е харесала. По принцип не пиша перверзни неща, но смятам, че е хубаво човек да опитва нови неща. Не знам дали ви е харесало или не, за това ще се радвам да ми пишете.