Нещо повече от приятели

Част 4

По пътя не си говорихме. През цялото време мислих за съня. Не знам какво ми става, но не ми харесваше. Не ми харесва мойте настроения да се влиаят от тези на Ник. Не ми харесва да не мога да спра спра да мисля за него. Не ми харесва, но най- лошото е, че нищо не мога да направя.
Бях потънала в мислите си, докато брат ми не ми каза чао. Вече бяхме в училище. Качих се на третия етаж и отворих вратата. Влязох,  оставих си чантата на стола и отидох при приятелите си. Имаше 30 минути докато почне часа. Говорихме си и поздравявахме всеки, които влезе в стаята. Съучениците ми са много забавни и винаги съм ги обичала ( е поне повечето, де).
Малко преди да бие първият званец Ник влезе и аз го поздравих. Той ми се усмихна и продължи по тясната пътечка, провораща се между чиновете.
След биенето на званеца отидох до чина си, изкарах учебниците и всичко, което ми бе нужно по математика. После седнах и започнах да си говоря с Еми.
Говорихме си за новия филм ,,Трите хикса". Разговорът ни беше прекъснат от учителката. Всички много я уважавахме и затова щом влезе в стая всички станаха и я поздравиха. В часа учихме за задачи от дважение. Текстовите задачи са ми доста сложни, но ми трябваха около 4 часа и започнах да ги решавам с лекото. Учителката ни ни учи, че всичко зависи от нагласата. След часа по математика имахме биология. Учихме за гъбите.
В междучасието след часа аз и момичетата излязохме за да си вземем нещо за ядене. По пътя срещнахме Ник и останалите. Продължихме заедно. Когато стигнахме до магазина, Ник ни задържа вратата и ни направи път с думите ,,път на дамите". Другите си взеха чипс, а аз не бях гладна и излязох до магазина просто защото исках да се разходя. На връщане трябваше да забързаме ход, защото имаме химия и не трябва да закасняваме. Стигнахме преди биенето на втория званец. Бързо си извадихме нещата, седнахме си на местата и званеца би. Учителката влезе и ние я поздравихме. Тя отвърна на поздрава ни и ни каза да седнем. Часа беше много скучен и нищо не разбрах. Може би защото Ник отново се беше намърдал в съзнанието ми.
В междучасието той дойде при мен и започна да се шегува с един приятел. Всички се смеехме.
Днес отново имахме два ,, свободни часа". Този път седнахме аз, Нина, Ели, Кат, Ник и Марк. Този път седнахме аз и Нина на един стол, Кат седна до нас,а Ели до нея. Срещу мен седна Ник, а до него Марк. През първият час Ник говореше само с мен. Показваше ми снимки на телефона си и се смеехме. В междучасието ме извика в коридора,но Ели и Марк дойдоха. Все пак преди да дойдат имахме малко време да си поговорим. Стаята на съседния клас беше Празна. Аз, Ник и Ели влязохме, а Марк загаси тока и излезе. После и Ели излее останахме само двамата. В тъмното се спънах и паднах. Ник се разсмя, но после ми помогна да се изправя. Седнах на един чин, а той ме погледна в очите. Омг. Това стана и в съня ми. Възможно ли е да ме прегърне сега. Той се приближи още повече до мен, но сякаш нещо го спря. Нещо невидимо го накара да се отдръпне.Той само ми се удмихна и заби кафевите си очи е мойте.  Взирахме се един в друг, докато вратата не се отвори и тока се светна. Беше Нина. Аз станах от чина и тръгнах към вратата, а Никме последва.
- Щяха да ви напишат отсъствия.- каза Нина.
- Но не са,нали?- разтревожено попитах аз.
- Каза, че ако до няколко минути не сте дошли ще ви пише.
- Хайде. - казах аз, гледайки към Ник.
Той само кимна и влязохме в стаята. Извинихме се на госпожата за закъснението и ни пусна да влезем.
През този час Ник дори не се обърна към нас. Не знам какво му става. В часа играехме на истина или предизвикателство. Беше много забавно. Оставаха още 5 минути до края на часа и започнахме да се обличаме. Званеца би и всички бяхме облечени и готови. Изчаках Ели и тръгнахме. Ник, Симон и Марк ни чакаха долу и тръгнахме.