Нещо повече от приятели

Част 5

На връщане аз, Симон и Марк бяхме много щастливи, защото утре е петък. Това е любимият ми ден, е беше докато не започнах да харесвам Ник. През целя път само Симон и Марк си гоеореха. Аз не можех да проумея какво стана в стаята. Тоб беше толкова близо. Искаше ми се да не се беше отдръпнал. Искаше ми се да се беше доближил още до мен. Да ме прегърне и целуне. Исках в очите му да виждах себе си. Да ме целуне и да не спира. Мислех и не можех да спра. Не исках.
- Какво има?- избави ме от мислите ми Ник.
- Нищо.- казах аз, недоумявайки, защо не му казах истината.
- Сигурна ли си?
- Не. Не мога да спра да мисля за това което стана в стаята.
- Разбирам те. И аз също съм объркан.
- И сега какво?- попитах аз с надежда в гласа.
- Не знам, но е време да се разделяме. Чао.
- Чао.
Чувствам се странно. Явно и Ник. Не знам какво означава това. Знам само, че не съм му безразлична, което е добре. От мислите ми ме избави телефона ми. Мама ми звънна:
- Здравей миличка, на близо ли сте?
- Да. Защо?
- Като се прибирате ще вземете ли ябълки, защото са свършили?
- Добре, мамо. Чао.
- Чао.
- Кой беше?- попита любопитният ми брат.
- Мама. Каза да вземем ябълки, защото са свършили.
- Добре.
Стигнахме до магазина и влязохме. Взех най- зелените ябълки и се наредих на малката опашка. След около мимута вече беше наш ред. Сложих ябълките на кантара,взех торбичката и платих. На излизане от магазина брат ми взе торбата и продължихме да вървим, докато стигнахме до вкъщи. Там,на вратата, ну чакаха мама и татко. Прегърнахме се и седнахме на вечеря. Имаше пиле с ориз и суши. По време на вечерята всеки разказа как е минал денят му. Аз им разказах за това, което стана с Ник.  Мама се усмихна, татко лрко се намръщи, а брат ми започнада се базика. След вечеря си свалих дрехите и си сложих пижамата. После си взех телефона, длязох във всекидневната и пуснах телевизпра. Направих си пуканки и си сипах чай. Брат ми слезе.
- Искаш ли пуканки и чай?- попитах аз.
- Да.
Сложих пуканките в микроволновата. Имаше реклами и застанах до нея. Обичам да слушам как пуканките се пукат. Щом бяха готови ги взех, сложих ги в купа и налях чай. Занесох всичко до масата и филма започн. Гледахме ,,Дневниците на Вампира", любимият ми сериал. Изгледахме 3 серий и ми се доспа. Спрях телевизора и погледнах към Симон. Той вече беше заспал. Дпнесох завивката  и възглавницата му. После се качих
горе и си легнах. Часа беше 1. Това е единственото, което помня.
Един слънчев лъч,прокраднал се между пердетата, огря лицето ми и ме сабуди. Чувствах се страхотно. Бях отново себе си. Чувствах се свободна. Защо ли? Защото днес е събота. Прекрасен ден, в който да се наспиш. Погледнах телефона си. Часа е 9 и половина. Станах, измих си зъбите и започнах да правя упражнения. После слязох на закуска. Мама беше приготвила палчинки с шоколад и банан. Обожавам ги. Татко тъкмо беше сложил вода за чай. Поздравих ги за добро утро и ги целунах. Седнах на масата и започнах да закусвам. След малко Симон слезе. Прегърнах го и му казах добро утро. Той ме прегърна и също каза добро утро. Изчаках го да закуси и го попитах дали му се ходи някаде.
- Да. - каза той.
- Искаш ли да отидем в парка.
- Естествено, че да.
- Супер. След половин час ще съм готова, казах аз, качвайки се по стълбите.
- Побързай.
Качих се горе и си избрах дрехи. Срязани на коляното дънки, бяла къса блуза, черна чанта и черни кецове с дантела. Не обичма да се гримирам, но по принцип си слагам гланц, за да не ми се напукат устните. Взех телефона си и слязох долу. Симон беше готов и ме чакаше.
- Много бързо се оправи.
- Учуден ли си?
- И то доста.
-  Стига де. Не се обличам толкова бавно.
- Добре. Щом казваш.
- Чао, мамо и тате. - провикнах се аз от двора.
- Чао, милички.
- Къде ще ходим.
- Ще се поразходим покрай морето, после за сладолед. Как ти звучи?
- Супер. - каза брат ми.
Къщата ни не беше далеч от плажа, което е плюс през лятото. Тръгнахме по стръмната пътечка, водеща до морето. Вървяхме и се шегувахме. Изведнъж го видях. Ник вървеше по плажната ивица с Марк.
- Ник! Марк!- започнах да се провиквам като луда, а хората ме гледаха.
Те се обърнаха и започнаха да ни махат. На бегом слязохме при тях.
Те ни поздраеиха. А аз ги попитах:
- Искате ли да дойдете с нас? Ще се разходим до моретп, а после за сладолед.
- Звучи забавно, нали Марк.- каза Ник
- Да.
Събух обувките и чорапите си, навих дънките си и влязох  в морето. Другите последваха примера ми. Не влязохме на вътре, защото щяхме да намокрим дрехите си. Вървяхме аз, Ник, Симон и Марк. Изведнъж Ник напълни шепата си с вода и започна да ме пръска. Пъреоначално се ядосах, но после му го върнах. Стана водна битка. Брат ми и Марк също се включиха. Всички се пръскахме с вода. В такива моменти се радвам, че не се гримирам, защото щях да приличам на чудовище. След като всички вече бяхме мокри до косто решихме, че е време да излезем от водата и да си вземем сладоле. Видяхме магазин и се запътихме към него. Изведнъж една топка прехвърча през волейболната мрежа, опъната над пясака, и ме идари. Ник видя и малко преди да падна той ме хвана. Взд ме на ръци и ме погледна загрижено.
Вече не ме болеше, но той ме държеше на ръце. Харесваше ми. После ме пусна и прегърна силно.
- Много ме изплаши. Не го прави повече.- каза той с тревога в гласа.
Тогава се приближи още повече до мен. Сложи устните си на милиметър от мойте.

Авторска бележка:
Здравейте. Надявм се новата част да ви е харесала. Извинявам се за правописните грешки ( ако има такива)

Какво мислите? Дали Ник ще целуне Мелани? Можете да ми напишете в коментарите или на лс.