- От къде знае?- попита Ник.
- Когато кака чуи аз и взех телефона и видях.- Спокойно отвърна брат ми.
- Ти си направил какво? - Стоях и гледах като препарирана.
- Беше ми интересно. - Каза брат ми все едно не е направил нищо.
- Добре. - рече Ник и леко ме учуди. Очаквах, че ще откачи, но не. Той просто се съгласи. Реших и аз да последвам примера му.
Когато стигнахме до мястото където се разделяме си казахме чао и продължихме по пътя.
- Повече не ми пипай нещата без позволение.- казах аз.
- Добре.
- Сериозно. Този път няма да има последици, но не искам да се повтаря.
- Обещавам.
- Ок.
Залисани в разговора не усетих кога стигнах до вратата. Там ни посрещнаха мама и татко. Взеха тежките ни раници и ни прегърнаха. После се качих в стаята си, свалих дрехите си и влязох в банята в стаята ми. Обичам да се къпя, защото имам време да помисля за нещата, който се случват на последък. Естествено бях пуснала музика и си мислех за Ник. Все още не ми е писал. Днес се държа много мило. Толкова е сладък, когато се усмихва. Дали има шанс да ме харесва?Иначе защо се държи толкова добре с мен? Оооо,колко ми се иска.
След 1 час във ваната водата започна да истива и аз реших, че е време да изляза. Взех розовата кърпа и я увих около мокрото си тяло. С друга кърпа подсуших косата си. След това изкарах пижамата си на еднорог и я сложих. Беше 8 часа и вече започнах да огладнявам. Слязох в кухнята, а мама оправаше масата. Помогнах й и сервирах. Завечеря имаше лазаня. Обожавам я.
Обадих сена брат си:
- Слизай на вечеря и извикай татко.
- Добре. Ей сега.
Това е обичайният му отговор.
След 5 минути вече всички бяхме седнали на масата и гледахме новини.
След вечеря се качих в стаята си и видях, че имам съобщение. Беше Ник.
Ник: - Ко пр?
Аз:- Нищо. Ти.
Ник: - Вече нямам гадже.
Аз: - Защо?
Ник: - Дълго е за обяснение.
Аз: - Ок.
Бях на седмото небе. Дали е възможно да я е зарязал заради мен? Много ми се иска.
Разговорът ни свърши така. Беше кратък, но ми е достатъчно. Часовника показваше 9 и 45. Имамвреме да гледамтелевизия. Пуснах си Дисни. Даваха някакъв филм, но не запомних името. Беше за някакво момче, което си навлича проблеми.
Загледах се и часа вече беше 10 и 35. Спрях телевизора и взех телефона си. Пуснах музика и започнах да танцувам. По този начин се забавлявам и си почивам от измурителния ден. След още 25 минути ,, денс парти" ми се доспа. Спрях музиката и отидох да кажа лека нощ на нашите и Симон. Те вече бяха заспали( очудих се, защото вдигах такъв шум, че съседите са ме чули).
Лргнах си и заспах бързо. Сънувах сън. Прекрасен сън. Всичките ми мечти, надежди и желания се появиха на веднъж. Как човек да иска да се събуди, когато в съня си има всичко, което иска? Сънувах, как аз и Ник бяхме гаджета. Бяхме щастливи. Обичахме се . Нищо друго нямаше значение. Бехме само аз и той. Нищо и никой не можеше да ни накара да се чувстваме зле, когато бяхме заедно. Той ме прегръщсше и ме притискаше към себе си. После леко ме целуна по челото. Погледнах в кафевите му очи и видях себе си. Тогава разбрах, че е мой. Само и единствено мой. В погледа му се четеше страх. Страх от това да не ме загуби. В мойте се четеше любов. По- голяма от тази на Румео и Жулиета. По- силна от колкото някой може да си представи. Тя не трябва да свършва. Това ще е унищожително и за двамани. Сякаш бяхме разменили по една огромна част от сърцата си.
- Звън, звън, звън. - алармата.
Събудих се и започнах да плача. Какво друго трябваше да направя. Плаках, защото осъзнах, че не е истина. Плаках, защото всичките ми емоции бушуваха. Трябваше да плача, защото чувствах, че ако не го направя ще избухне.
Беше 7 часа. Взех кърпичкаи попих сълзите си. Станах, измих си зъбите и отидох да събудя брат си. След това слязох в кухнята. Взех мюсли, мляко и мед. Смесих ги и изчаках брат си. Симон слезе сънен и си сипа корнфлекс и мляко. След закуска се качих в стаята си и започнах да уча. След околко 30 минути Ник ми писа. Помоли ме да му пратя написаното домашно по български. Снимах го и му го пратих. Той ми благодари и аз продължих да уча. Четири часа по- късно бях готова. Управих си чантата и започнах с избирането на дрехи. Избрах си черен клин на междузвезни войни и къса розова блуза с надписки. Обух си кецовете и с брат ми тръгнахме към училище.
ESTÁS LEYENDO
Нещо повече от приятели
RomanceКакво да правя сега? Този въпрос може да ви се струва странен, но много скоро ще разберете всичко. Та тъка казвам се Мелани и живея в Лондон. Имам навика да се влюбвам в неподходящи момчета, но нокога не съм била гадже с човек, който наистина харес...