Огледах масата и видях колко много деца са насядали. Това беше невероятно! На височайшата маса учителите си ядяха нещата, но ми направи впечатление, че има един, който оглежда с подозрение всеки, особено мен. Сякаш ме подозираше.
-Извинете-извърнах глава.-може ли да седна?
-Разбира се!-отвърна Грег, докато аз я оглеждах от главата до петите.
Беше висока, с руса коса, сини очи, много наконтена, червено червило, а кожата и бе бледа и нежна. Напомняше ми на нещо...
Тя седна и си поръча някакво месо, а докато я гледах тя вече го нападаше жадно.
-Как се казваш?-попитах.
-Силвана.-отвърна тя.
Гласът и беше много високомерен.
-И кой пита?-проговори ми тя.
-Оу... аз съм Ливи.
-Аха!-отвърна тя и си взе храната, а после седна на друга маса.
-Тя е... малко... високомерна. Не се очудвай, Ливи. Навсякъде се срещат такива хора. А "Блек" е източник на много от тях.
-Добре.
Грег стана и си тръгна. Аз останах там и се замислих какво да правя сега. След малко той се върна задъхан и ми каза:
-Ще... трябва... да кажеш...на родителите... си за... постъпването... в "Блек". Ще те изпратя.
Станах от масата и последвах Грег към изхода. До вратата седеше Силвана и гледаше нещо на телефона си.
-МОМИЧЕТА!-извика тя.-ЕЛАТЕ! ВЕДНАГА!
При нея дойдоха две като нея изглеждащи момичета и тя им подаде телефона. Прочетоха нещо и изстенаха, а тя се оплака:
-Не викайте! Ще привлечем внимание! Това е тайна, момичета...
Двете се сляха с тълпата, а аз ги изгубих от поглед. С Грег тръгнахме към портала, за да кажа на мама и татко за "Блек".
ESTÁS LEYENDO
Ливи Мейсън приключението започва
FantasíaЛиви Мейсън живее в необикновено семейство, но нещо се променя. Скоро заминават за Полша. Но там не е това което би трябвало да бъде. Дали ще успее да понесе странностите около нея?
