Ливи Мейсън приключението започва

5 глава

Отново през телепорта...
Озовах се на същото място от което тръгнах и слязох долу. Мама и татко ме запрегръщаха като ме видяха.
-Ливи! Слава на Бога, че си добре!
-Че защо да не съм?-попитах.
-Къде беше?-мама ме запрегръща както никога досега.
-Няма да повярвате! Бях в едно невероятно училище! Казва се "Блек". Има толкова учители и ученици, а вече имам и приятел. Грег! Много е добър. Той ми купи учебниците, но сега лато се замисля май останаха при него...
-Спокойно, за никъде не бързаш.-каза татко.-"Блек" е училище, в което учихме с майка ти. Даа, бяха много забавни 10 години от живота ни.... Но с това зе нареждат и опасностите. Помисли само, Ливи. Дали ще е добра идея да учиш в училище, което практикува магия умееща да те нарани, а и с бродещи чудовища наоколо.
-Татко, на 16 съм. Напълно готова да дружа с Грег и за опасностите, но моля те да ме пуснеш. Моооляяяяяяя...
-Добре, добре.-каза татко.-Но ще вземеш и това.
Той извади сякаш с магия от гърба си продълговато нещо увито в картони. Разкъсах ги и напипах нещото. Дръпнах силно и пред мен се откри гледката на дълъг сребърен меч, блестящ на светлината от лампата.
-Това е мечът на смелостта.-разплака се мама.-Ще ти трябва за престоят в
"Блек". Успешна година, миличка, и се пази.
Кимнах им и ги прегърнах.
Изтичах до тавана и отново минах през телепорта. Озовах се отново в селото и затичах пълна с енергия към замъка. Знаех, че ще е много забавно, но и мама и татко щяха да ми липсват. Сега това очевидно нямаше значение.
Сблъсках се с някой на вратата на замъка. Той се обърна рязко към мен и ме изгледа с изпепеляващ поглед. Провлачих бавно "Много съжалявам" и влязох вътре. Имаше нещо в тези очи, но не разбрах какво. Стори ми се, че не са обикновени. Дали другите го бяха забелязали?