My Alpha 2: Blood Moon (ВРЕМЕННО СПРЯНА)

Chapter 3 "I couldn't kill you, but I can hurt you"

Г.т.н. Ема

* В сънищата на Ема*
- Мамо! Мамо! - завиках радостно.
- Тук съм, миличка! - каза тя радостно, през сълзи.
Прегърнахме се и я попитах:
- Защо плачеш?
- С татко ти се случи нещо, мила... - тя започна да подсмърча. - Той замина и повече няма да се върне... Не плачи, Емси, недей... - каза тя, докато аз плаках и се разплака още по-силно. Плачех, защотл знаех, че не е заминал... починал е.
След няколко минути се качихме в колата и потеглихме към нас. Мама плачеше по пътя. Преди да стигнем, тя видя пожар по пътя. Тя слезе, каза ми да стоя в колата и че ме обича и отиде да помага на хората. Аз я чаках... и чаках... Но тя и така не се появи.

*реално време*
Г.т.н. Ема
Изправих се рязко от леглото, цялата изпотена и със сълзи на очите. Дишах тежко оглеждайки се.
- Ужасно е за едно шестгодишно дете да загуби родителите си по този начин - присмя се Дейвид стоящ на прага.
- Ти си бил... - казах аз тихичко.
- Ами, малко си поиграх с главата ти. Нещо за пиене? - попита той и отиде до масичката утрупана с пиячка.
- Защо съм тук?! - попитах аз и се опитах да стана, но имаше окови на леглото и не можах.
- Ами, очевидно си се изгубила - започна той и посочи високомерно себе си, - а аз, като добър домакин, те приютих за малко.
- Защо съм окована? Не можеш да ме държиш насила, ще се обадя в полицията!
- И какво ще кажеш? - попита той и седна на един стол до мен с чаша пълна с кръв в ръка. - Че си полу-вълк отвлечен от 185 годишен вампир? О, не чакай, това е по-добро! Ще кажеш, че си опитала да ме заколиш с нож, но си продънила стената ми и после си ме отровила с кръвта си? - засмя се той.
- Що за глупак си ти? - прошепнах.
- Отвътре ми идва - засмя се той посочвайки сърцето си.
*
*
*
Г.т.н. Неутрална
- Тя е в опасност, Керълайн! - извика Итън срещу лицето на 17 годишната блондинка, вещица.
Тя избърса слюнката, която той бе изхвърлил, докато викаше, от лицето си и погледна спокойно ръката си. После с плавно и красиво движение му удари шамар.
- Направих всичко възможно, за да я защитя! Не смей да ми повишаваш тон! -рече ядосано тя, гледайки падналото му тяло от шамара. Ноздрите й се разшириха.
- Тя има нужда от теб... - промълви момчето лежащо на пода.
Стройната блондинка кимна в знак на съгласие и потегли към дома на Емили.
*
*
*
Г.т.н. Неутрална

Ерик внезпно нахлу в стаята където Емили и Дейвид провеждаха тежък разговор за детството й.
- О, братко! - възкликна Дейвид. - Не очаквах да те видя! - засмя се той и със скоростта на светлината заби дървен кол в рамото му.
- Не! - извика уплашено Емили, но буквално беше с кръстени ръце.
Тогава друг персонаж навлезе в стаята. Керълайн. Тя погледна Дейвид и само с поглед го повали на земята, след което се приближи до него и приклекна, прошепвайки в ухото му:
- Бих те убила, без да ми мигне окото!
После стана и махна оковите от ръцете на Емили, след което я прибра утях.