My Alpha 2: Blood Moon (ВРЕМЕННО СПРЯНА)

Chapter 7 "I think I'm falling in love with him..."

Г.т.н. Ема
Избягах в гората. Трябва да събера мислите си... Седнах на едно дъбче. После познайте кой изникна? Ерик. Стоеше зад мен и ме гледаше.
- Какво? - попитах аз задъхана.
- Дейвид ми каза да ти дам това - рече той и ми подаде малко шишенце пълно с червеникава течност.
- Какво е? - попитах и го взех, разглеждайки го.
- Изпий го и ще ти кажа - каза той и ме погледна.
- Прилича на кръв - засмях се и го изпих.
Той изчака да преглътна и спокойно ми каза:
- Защото това е кръв.
- Какво? - стресирах се и започнах да плюя.
- Кръвта на брат ми - рече той.
Всъщност като се замисля... не е толкова зле...
- Защо ми я даде? Защо, по дяволите е такъв кретен!? - ядосах се аз.
Ерик пристъпи и клекна пред мен.
- Виж... Дейвид никога не е бил за пример. Винаги се е държал така. Всъщност дори и по-зле. Не го оставяй сам, Ем. Ще започне пак да убива. Ти го промени... А аз честно казано, колкото и да го мразя... не мога. Искам най-доброто за него и колкото и да искам аз да съм на негово място, и ти да бъдеш с мен... не може. Искам най-доброто за него... а ти си най-доброто.
- Уау... Ерик... аз... - не знаех какво да кажа.
- Ще те оставя да си помислиш - усмихна се той и изчезна.
И какво сега? Какво трябва да направя? Какво е онова чувство, което изпитвам, когато го докосна? Защо се чувствам "празна" без него? Какво ще стане, ако не спечеля битката? Какво ще стане, ако я спечеля и той умре? Никакъв отговор. Трябва да се допитам до вещицата, която всъщност ми е най-близката в момента.
Обадих се на Керълайн и тя ми каза, че след 10 минути ще се чакаме в библиотеката.
Аз тръгнах натам. Стигнах и видях Кери. Исках да й споделя, защото нямаше да се справя сама.
- Здравей, Кери! - казах аз и я прегърнах.
- Здравей - отвърна тя и също ме прегърна. Видя тревогата, която показваше лицето ми и веднага попита: - Какво е станало, Ем?
- Имам толкова много въпроси...
Влязохме вътре, седнахме и започнах:
- Защо, когато докосвам Дейвид... изпитвам... някакво странно чувство...? Какво означава? Защо, когато не е до мен се чувствам някакси... празна?
- Има нещо... което не ти казах... - рече тя и погледна несигурно в страни. Беше напрегната
- Кери? - попитах осъмнено аз.
- Добре де! - каза тя, отпускайки рамене и махайки с ръце. - Да! Има нещо, което не ти казах, защото мислих, че ще ме намразиш.
- И то е..?
Тя пак погледна несигурно в страни и разтри бедрата си.
- Вие сте обвързани... - промълви тя, толкова тихо, че чак ми се наложи да се напрегна, за да я чуя.
- Обвързани..? Какво ще рече това?
- Това значи, че когато се докоснете, енергията от неговото тяло преминава в твоето и обратното. Преди стотици години, древна вещица на име Пери направила обвързваща магия на родата Смит и Уейн. Винаги щом се роди нов полу-вълк от твоят род, по някакъв начин Уейн ги намират.
- Аз... мисля, че се влюбвам в него... - казах аз, невярвайки на думите си.
- Ти... би трябвало да си с Ерик. Но...
Преди да довърши я прекъснах:
- Значи, чувствам нещо към него, само защото няква си вещица е обвързала родата ни? Така ли?
- Не. Не е съвсем така, защото никога по-големият брат от техния род не се влюбва в полу-вълк от твоя.
- Значи е трябвало Ерик да се влюби в мен и обратното?
- Да. Това с Дейвид... не си го обяснявам...
- Глуха ли съм или наистина каза, че се влюбваш в него!? - каза Корнелия сядайки при нас.
Стреснах се, защото буквално изскочи от нищото.
- Господи, Корни! Изкара ми ангелите! - сопнах се аз.
- Права бях. Влюбена е в него - каза тя усмихвайки се енергично.
- Така е... - промълви Керълайн.
- Ама... чакай малко. Това не е ли, заради онази древна вещица... - започна тя и веднага млъкна.
Не знаеше, че знам.
- Тя знае, Корни. И не. Има нещо... странно в тази ситуация. Нали знаеш...
Двете се спогледаха жизнено и цитираха Дейвид в един глас:
- Аз не мога да се влюбя, не мога да обичам и не мога да бъда обичан - засмяха се, след като го изимитираха.
Аз ги погледнах тъпо и преминах към по-важния въпрос за обсъждане.
- Знаете ли, че Коста е в града?
Двете веднага замръзнаха. Буквално се вкочаниха.
- Подготвена ли си? - попита Корнелия.
- Мисля, че да. Но... ако не го убия?
- Всички ще умрем - каза Кери.
- Дейвид ми даде от кръвта си... - прошепнах аз.
- Какво? Ако умреш имаш втори шанс да го убиеш, защото ще се превърнеш в хибрид... първороден... - каза Кери.
- Ще го убия без да ми мигне окото! - уверих ги аз.
После се прибрах и започнах да тренирам. След двучасово бягане и тренировки, най-накрая успях да се изкъпя и да си легна в леглото. Загасих и се загледах в тавана. Бях капнала от умора.
Ако наистина е така? Да. Така е, всъщност. Влюбих се в него. Представям си колко ли ще е хубаво, ако го целуна... само при допира на ръката му, аз буквално изтръпвам. Но не го обичам, защото има разлика между това да се влюбиш и да обичаш. Огромна. Мина само месец. Месец, който бе изпълнен с толкова омраза към него, че дори не мога да я побера в главата си. Всичко това... как е възможно? Аз не съм мазохист. Не си падам по "лоши момчета", но той ми влезе под кожата. Надявам се, след като свърши цялата тази история с този извехтял вампир, всичко да е наред и да си живея по старому. Наистина ми дойде в повечко този месец...

------
Хей! Да, да, знам... Глава е къса и е със закъснение. Ноо скоро ще има нова глава, в която всичко ще се преобърне на опаки! Очаквайте!
------

945 words.