My Alpha 2: Blood Moon (ВРЕМЕННО СПРЯНА)

Chapter 5 "The same thoughts.. I guess life is just not gonna work for me.."

Г.т.н. Ема

Влязох в училището си. Първият учебен ден! Ужас. Всичко ми бе толкова непознато. Видях Керълайн с някакво момиче с кестенява коса и лешникови очи. Имаше шоколадова кожа и беше късо подстригана. Тръгнах към тях. Все пак, познавах само Керълайн и Итън. Никой друг. Пристъпих и казах:
- Здравейте.
- Здравей, Ема! Радвам се да те видя - рече русокоската с усмивка на уста и ме прегърна.
- Аз също - казах и отвърнах на прегрътката.
- Какъв час имаш? - попита ме тя, а чернокоската само ни наблюдаваше подозрително.
- Химия - отвърнах аз и се усмихнах.
- Супер! С мен си! Ъм.. Извинявай, забравих да ви запозная. Ема, това е Корнелия - рече тя посочвайки момичето. - Корнелия, това е Ема - обърна се към нея и посочи мен.
- Приятно ми е да се запознаем - казах аз приветливо и се здрависахме.
- И на мен - рече тя с усмивка. - Слушала съм много за теб.
- Така ли? - попитах очудено.
- Да. Нали ти си... - започна тя и прошепна останалата част - единствения останал полу-вълк?
Зениците на очите ми се разшириха и инстинктивно я хванах за гърлото.
- Коя си ти? Откъде знаеш коя съм аз? - попитах ядосано и задъхано.
Тя безнадеждно се опитваше да си поеме въздух.
- Емили! - извика се Керълайн, преди да осъзная, че всички се взират в мен.
Аз веднага я пуснах.
- Какво правиш, по дяволите!? - прошепна ядосано Кери и прегърна приятелката си.
За секунда останах без думи, не знаех какво да направя, докато не се чу ръкопляскане от "публиката".
- Имаш хъс - каза едно момиче с рижава коса и светло-сини очи.
-Ъмм... Моля? - попитах аз. За какво говори?
Тя изведнъж извади една рулетка от дамската си чантичка и ме премери от глава до пети, след което я прибра.
- Име? - извади едно тефтерче и химикал.
- Защо..? Аз...
- Попитах нещо.
- Аз.. ами аз съм Емили - казах неразбираща какво се случва.
- Фамилия?
- ... Смит..
- Дата на раждане?
- Ами.... - изведнъж спрях да отговарям на тъпите й въпроси и аз зададох един. - Чакай, чакай. Защо да ти отговарям? Коя си ти?
След като го казах всички притаиха дъх. Всякаш съм казала нещо, което не е трябвало да излиза от устата ми.
- Какво каза? - погледна ме тя. Приближи се до мен и каза, така че всички да чуят: - Слушай какво... Аз съм Шерил Джонсън и съм най-популярното момиче тук. Мръхла като теб, не може да се мери с мен, иначе ще съсипя живота ти. Разбра ли ме, сираче? - рече тя, подчертавайки конкретната дума и всички се засмяха.
Щом каза тази дума ми причерня пред очите.
Шибнах й един шамар, след което я блъснах в шакфчетата и я затиснах.
- Не ме интересува, коя си, от къде си или колко п*шки си излапала, ясно? Не искам повече никога да ми държиш такъв тон. РАЗБРА ЛИ МЕ!? - развиках се аз.
Тя само кимна. Шурна й кръв от носа и цялата трепереше. Пуснах я и тя избяга заедно с приятелките си.
- Ама, че глупачка... - измънках си под носа, и когато се обърнах всички започнаха да ръкопляскат.
Звънецът, обаче би и се разотидохме по стаите.
*
*
*
Г.т.н. Неутрална
*в дома на братята Уейн*
- Обадиха се от училището. Сбила се е - каза Дейвид на Ерик.
- Нормално. Сега емоциите й са по-изострени от всякога, защото те първа започва да научава за света на магията и вампирите.
- Може. Хей, не е ли време да се прибира? - рече Дейв и погледна часовника си.
- Казваш го всякаш ти пука за нея.
- Разбира се, пе ми пука глупако. Нали я обучавам, аз също искам свободно време, за да се натискам с някоя продавачка на пици.
- Що за кретен си, мамка му..?
- Сещаш се... - рече той и му намигна, след което изчезна в мрака.
*
*
*
Г.т.н. Ема

Боже, беше ми наистина студено!
Добре, че беше кафенето, в което се уговорихме да се видим с Кери и Корни. Та, относно това... с Корнелия... оправихме се. Тя не ми се сърди, а и аз не я смятам за заплаха повече. Всъщност е много приятен човек.
Влязох и седнах на масата при тях.
- Здравейте - казах весело.
- Здрасти - рече Корнелия приветливо.
- Здравей - отвърна със същата приветливост и Кери.
Точна да си съблека якето и някой ме дръпна силно за ръката. Пак изтръпнах, почувствах някакво... напрежение... не, по-скоро... енергия.
От допира, разбрах, че това е Дейв. Спогледахме се за миг и после започнах да му се карам:
- Какво правиш?
- Ставай, имаме тренировка.
- Махни се, сега съм с Кери и Корни.
- О, откачената първородна и смотания човек? - Те двете се спогледаха. - Лош избор на компания.
- Махни се! - извиках се аз.
- Ставай! Веднага!
*смяна на г.н.т.* неутрална
- За кой се помисли?! Изчезва... - тои й запуши устата, метна я на рамо и я заведе утях.
Влезе и я остави да си стъпи на краката.
- Ти... ти си такъв... задник! Ужасен си!
- Опитвам се да ти спася живота, като загубя своя!!! - развика се той, вената на челото и на врата му изскочиха, а тя внезапно млъкна.
Той погледна надолу и поклати с глава. Успокои се и Ема попита плахо:
- Как... как така ще загубиш живота си... аз... не разбирам?
- Умре ли първороден вампир, умират и другите създадени от него. Ще умра аз, Ерик и още куп вампири - каза и седна на стола в кухнята.
*смяна на г.н.т.* Ема
На мен ми стана мъчно. Кери веднъж го беше споменала, но аз не си го сложих в главата.
Погалях го по рамото и той внезапно надигна глава и ме погледна. Аз му е усмихнах.
Имаше нещо... Все едно никой досега не се е държал мило с него... Никога не е изпитвал нищо, освен омраза. В очите му се четеше болка. Страшно. Много. Болка.
- Ваичко ще е наред - казах аз и се усмихнах убедително, въпреки, че знех, че нищо няма да е наред.
- Не... - рече той и се изправи. - Просто... винаги имам същите мисли... но животът няма да проработи за мен. Никога не е - поклати глава в отрицание с лека усмивка.
- Защо го правиш? - Той сбръчка вежди. - Слагаш си защитно стъкло. Преструваш се, че не ти пука, че си добре. Държиш се ужасно с хората и си мислиш, че това е твоята преграда срещу болката... Но болката винаги ще е там... дълбоко в теб. Колкото и да се опитваш, не можеш да избягаш. Повярвай ми. Опитах.

------------

Какво мислите? Развива ли се добре историята или не? Ако имате идеи ми пишете.
Don't forget to vote and comment ❤❤
-------------

1028 words.