My Alpha 2: Blood Moon (ВРЕМЕННО СПРЯНА)

Chapter 2 "The meet."

"Имам чувството, че понякога ми се случват странни неща.. Не си спомням какво правих... Онази нощ остана дълбоко заровена в съзнанието ми, но лошото е че не мога да я изровя..." - написа Емили в дневника си.
*
*
*
" Когато я видях, успях да се върна назад във времето. Преди около 133 години се запознах с едно момиче. Тя беше полу-вълк. Като Емили. Бяхме заедно... тя влезе в сърцето ми... Дейвид искаше нея. Един ден тя загуби обиците, които я предпазваха от заблуда на ума. Дейвид навлезе в ума й. Накара я да мисли, че тя е негова. Опитах се да го спра.. Той я уби. Името й беше Алексис. Изпи всяка капка кръв останала в тялото й. Кръвта на полу-вълците ни прави по-силни, задоволява ни на макс и превзема ума ни. Как аз не съм се изкушил..? Все още не знам..." - написа Ерик.
*
*
*
- Кога излезе от вас? - попита Итън ровейки из старите книги на предшествениците на Смит.
- Не знам.. точно, когато пристигнахме... Изчаках луната да излезе на показ и отидох на един хълм.. започнах да вия... после... не помня... - каза Емили и също започна да рови из книгите.
"Малко стръкче от непозната китка*,
Пробужда нощен звяр.
Спира го само една щипка
От безценен дар." - прочете Итън наум и сбръчка вежди.
- Какво..?
- Пази се.
- От? И защо толкова много се интересуваш от това, какво е станало снощи?
- Погледни ме Емили - каза Итън и спря да се рови. Тя го погледна и той продължи - Не излизай, когато е тъмно, не се запознавай с хора и пий от това - рече той, бръкна в джоба си и й даде корен от глог.
- Какво е.. - попита тя, но той я прекъсна.
- Това е глог. Правиш си чай и го пиеш.
- Добре... - каза тя и го взе.
*
*
*
- И защо беше цялото това представление? - попита Ерик.
Дейвид стоеше зад него.
- Виж, Ерик... - започна той и се усмихна подло - не всичко опира до незаменимата ти любов към Алексис. Беше преди два века... - каза той.

*Ретроспекция*
Беше непробудна нощ. Чуваше се веенето на вятъра и свиренето на щурците. Каретата дойде и Ерик отиде до нея посрещайки красивата дама, която излезе от нея. Имаше руси къдрици, кристалносини очи и прекрасна снага. Аленочервените й устни започнаха да се разтягат в топла усмивка. Подаде ръка и се здрависаха. Прекараха едно незабравимо лято.
Един ден до старата мелница Ерик чу нещо. Отиде да провери и очите му се насълзиха. Дейвид бе преспал с Алексис и я бе разкъсал.*
Очите му се насълзиха:
- Два века не са толкова много време... - промълви той.
- Ние сме едни от най-старите вампири, Ерик. Преживей го - каза Дейвид и изчезна.
*
*
*
- Знам! Ще започна работа! - възкликна Емили.
- И от къде ти дойде това свръхестествено решение? - засмя се Итън.
Тя го бутна по рамото и също се засмя.
- Ще обикалям града и ще раздавам весници!
- Чудно решение - изкиска Итън.
Тя се усмихна и започна да се обува.
- Накъде?
- Казах ти. Отивам при кмета и да, изпих си чая, спокойно - рече тя и излезе.
Качи се в джипа си и потегли. Когато пристигна, слезе и отиде директно при кмета на градчето. Той й позволи и й каза, че може да започва веднага. Тя грабна колелото си и с усмивка на уста започна да раздава вестници. Кой да знае,че след по-малко от 24 часа ще се запознае с новата си групичка от свръхестествени приятели?
*
*
*
Неутрална гледна точка

На врата се позвъня. Дейвид отвори и очите му се разшириха веднага. Пред него стоеше прекрасната, заблудена Ема.
- Извинете, сър, аз раздавам вестници и минавах от тук, докато не осъзнах, че не знам как да се прибера. Бихте ли ми помогнали?
- Хмм... първо - не ме наричай "сър" и второ, можеш да влезеш.
Тя знаеше, че й трябва покана, за да влезе в нечий дом, защото беше полу-вълк и веднага се осъмни.
- Ъммм... благодаря - каза тя и влезе предпазливо.
Той затвори врата и започна:
- Аз съм Дейвид.
- Емили - каза тя и се здрвиса с непознатия, след което бавно се огледа. - Доста приятно местенце. Изглежда...
- Старинно - допълни той. - Мама и татко са решили да запазят старинноста на къщата. Тип 80-те.
- Ами те... тук ли са или...?
- Момиче, аз съм на 200 год... - започна той и се поправи - исках да кажа, че съм на 23 години. Няма начин родителите ми да са живи. Загинаха в самолет.
- Съжалявам... моите също са мъртви. Сега имам приемни родители, но мама има рак и веднага щом се преместихме тя отиде в болница и татко я придружи... - каза тя с тъжен глас.
Те се ракзарваха из голямата къща и си говориха... и говориха, докато накрая не седнаха в хола на стария диван пред камината. Дейвид извади едно уиски и наля на себе си и на нея. Той стоеше пред камината. Тя седеше и го слушаше.
- През 1994-та, живях в Дубай. Беше уникално. Красиво. А година по-късно хванах брат ми да спи с приятелката ми... - засмя се иронично. - Не че ми пукаше за нея, но се чувствах като губещ. Затова и се махнах оставяйки я да страда. Отидох в Лондон. Там не се задържах много. И ето ме сега, тук - рече той и се обърна към нея. - А ти? Нищо не казваш. Сигурно животът ти като полу-вълк е интересен - каза и се засмя.
Тя веднага се осъзна и сякаш със скоростта на светлината, бръкна в якето си, извади нож, стана и се опита да наръга Дейвид. Но той бе вампир и също беше бърз колкото нея, затова веднага реагира и се отдръпна оставяйки я да забие ножа в стената и уви голямата си, мускулеста ръка около врата й. Всичко това стана за части от секундата. Тя изръмжа и задъхано попита:
- Кой си ти? Какво си? Какво искаш от мен? Защо си тук? Откъде знаеш за мен?
Опита се да се откъсне от хватката му, но един полу- вълк не е нищо в сравнение с 200 годишен вампир.
- Аз съм Дейвид Уейн. Вампир съм. Кръвта ти, очевидно. Тук съм роден, всъщност. И знам, защото, като вампир, усещам. Това ли бяха всичките ти въпроси? - попита нагло той и се засмя пускайки я.
- Ти... Ти си луд! - извика тя и тръгна да бяга, но той бързо я пресрещна.
- Ку-ку - усмихна се той.
Тя се уплаши и тръгна да бяга в друга посока.
- Колко време ти трябва, за да осъзнаеш, че няма да можеш да се скриеш? - попита той пресрещайки я.
Тя пак тръгна в друга посока и накрая той пак я пресрещна с думите:
- Можеш да избягаш от мен, но не и от истината - той се усмихна и бързо я захапа по врата. Започна да пие, тя припадна, но нещо го упари. Гърлото го заболя и той я пусна на пода стискайки се за гърлото.
- Глог... - прошепна той. - Итън - рече гледайки гневно падналото тяло на Ема.

---------------------------------
Думи обозначени с "*". Или думи, които не знаете какво значат.
Китка - цвете

1131 words.