Бях потресен, когато научих за случаят на Мелани Кларк. Бях потресен, когато научих и за Найл Хоран – младежът, към когото тя се пристрастява. Бях потресен, когато разбрах и как се е стигнало да самоубийството на младото момиче. Бях потресен, когато разбрах и какво се е случило с Хоран, но не и изненадан. Едва ли може да се оспорва факта, че момчето не е имало нормален живот. Имаме оскъдна информация от близките на двамата и установихме, че са били съвсем различни един от друг. Единственото общо между тях бе, че са посещавали едно и също музикално училище в Лондон.
Смях се разнасяше из коридора на училището, ехо и викове на различни ученици. Някои коментираха роклите, с които ще бъдат облечени на предстоящият празник. Други измъчваха сивото вещество в главата си с наизустяването на текста на поредната песен.
А трети бяха сигурни, че им е забавно, докато се присмиваха на новодошлите в гимназията.
- Пуснете ме ! Отворете вратата ! – викаше Мелани, удряйки по нея силно. Ръцете й бяха свити в юмруци. След третият вик, се отпусна на пода, облягайки се на вратата зад нея. Кое му беше забавното на това? Да заключваш момиче в стаята на чистачките, в която няма никакъв прозорец, през който да влезе обнадежден лъч светлина.
Стаята беше тъмна. Звънецът щеше да бие след 5 минути. Беше предупредила момчетата, които я бяха заключили, че има клаустрофобия, но те не бяха така разбираеми, за да й повярват.
- Добре, ще поседя тук и нищо няма да се случи. – лъжеше се тя, мърморейки под носа си. Дръпна ластика от ръката си - знаеше, че все някога ще й притрябва. Обхвана косата си с едната ръка, а с другата прекара черният ластик и я завърза нехайно. Усещаше как сърцето й започва да бие все по-бързо и по-бързо. Това я плашеше. Не можеше да избяга. Беше затворена.
Реалната невъзможност.
Извади телефона от десният джоб на изподраните си джинси и натисна едно от многото бутони. Екранът светна и тя се възползва от момента, да види дали вързанката на една от обувките й се бе развързала. След като стегна обувката си, извади слушалките от близкостоящата училищна чанта и бутна в ушите си. Усили музиката докрай и се вгледа в една точка, преди да въздъхне тежко.
“ When she was just a girl
She expected the world
