Беше студена и пролетна вечер. Облаците – надвиснали над пустия и сив град. Вятърът свистеше между улични лампи, чиято светлина правеше конкуренция единствено на кретките лунни проблясъци. Хората липсваха, улиците – тъмни и черни, а сенките се прокрадваха между сградите сякаш крояха нещо. Луната ту се скриваше, ту се показваше между облаците, като свенлива девойка, криеща се в косите си. Това напомняше за Мелани. Вратата шумно се открехна и през нея влезе Найл, последван от дребното момиче. Още щом пристъпи русокосият огледа набързо обстановката, но в жилището нямаше никой.
- Хари не е тук, влез. – подкани я с тих глас Найл. – Чувствай се като у дома си, скъпа. – размаха той с ръце и се изкикоти. Мелани дори вече не обръщаше внимание на иронично излезлите комплименти от устата му. Горчиво жадуваше да разбере дали той наистина я възприема за „скъпа” с буквалното значение на думата или го казва на всяка негова плячка. Но залагаше на второто. След като Найл се бе изгубил от погледа й, тя се запъти към една от стаите, бутна вратата и плахо влезе. Пъстрите й очи шареха по стаята, като чели се стараеше да попадне на нещо конкретно. Съблече якето си и го хвърли върху леглото.
Стаята беше голяма и типично мъжко помещение. По средата се намираше широкото легло, върху което лежаха шест възглавници с различни размери, две от които бяха червени. До леглото бе черният малък гардероб. А не много далеч зад него се виждаха черните лъскави рафтове, препълнени с книги. Имаше и бюро, върху което бяха разпилени множествено хвърчащи листи, блокове, нотни листи, тетрадки, плюс чаша с изпито кафе. На стената зад бюрото съвсем нехайно бяха залепени снимки, стара географска карта на Ирландия и изрязани от вестници надписи.
„ СТРАХЛИВЕЦ ”
„ ТАКА ”
„ ИЛИ ”
„ ИНАЧЕ ”
„ ЩЕ ”
„ УМРЕШ ”
Отсрещната стена бе боядисана изцяло в червено. Мелани обичаше червеният цвят. Този цвят, който възбуждаше и се отнасяше до човешката воля. Поразходи ръка по музикалната уредба, която бе върху един черен, не много висок шкаф. Натисна едно от копчетата и не след дълго песента, на която бе спряна уредбата продължи да бъде озвучена.
" You’re strumming on my heart strings
Like you were a grade 8,
I never felt this way,
