На следващият ден времето беше ужасно. Точно както настроението на Мелани. Беше наказана и трябваше да остане в училищната библиотека няколко мъчителни часа, след нормалните училищни часове. Точно това се канеше и да прави сега. И това само и единствено, защото бе ‘ подиграла ’ с полицията, както твърдеше Г-н Каст. С лъжата каквато бе намислила за по – малко от три секунди бе успяла да убеди полицаите, че халюцинира, при което си заслужи своенравни и блуждаещи погледи от тяхна страна. Думите на Найл от вчерашният ден се въртяха продължително в съзнанието й. Само за няколко часа, включвайки и фактите, които се разнасяха из училище за него, тя бе повече от убедена, че той е способен на всичко. Което я плашеше до смърт.
„ - За какво говориш, момиче ?! – попита единият от полицаите, които вече изглеждаха по-заинтересовани от чутото. Господин Каст беше объркан, но също заинтригуван. Тримата мъже се приближа към сцената, докато Мелани буквално се разтапяше пред тях, мислейки какво трябва да направи. Различни сцени на това как се отърва се разиграваха в главата й. Още веднъж се обърна в посока към Найл, който бе по - ядосан от всякога. Момичето се опитваше да погълне, които летяха ядно от устните му и да ги асимилира.
- МИСЛИ – МУ – АКО – ИЗПЛЮЕШ – НЯКОЯ – ГЛУПОСТ.
ТОВА – КОЕТО – ЩЕ – ТИ – НАПРАВЯ – НЯМА – ДА - ТИ – ХАРЕСА. ”
Мелани се спря на мига, когато забелязала русокосият Флориан, който излизаше с бързи крачки от училище с горчиво изражение, точно когато Мелани влизаше. Почти се бяха блъснали.
- Фло ? – попита тя. Всичко в нея подсказваше каква загриженост чувстваше в този миг. Флориан повдигна глава и погледа му се спря за няколко секунди върху лицето на Мелани. Тя ахна веднага щом видя ярко червената кръв, която се стичаше от носа му. Очите й трепнаха, я миглите запърхаха отчаяно. След това огледа цялото му лице и разрошената му коса. Имаше уникални изпъкнали черти на лицето, а раните му стояха пределно секси. В следващият момент го съжали. Видно беше, че бе ял здрав бой от някого.
Флориан мълчеше. Устните му образуваха стегната, права черта. Изглежда бяха статистично залепени и момчето никога няма да проговори, а просто ще се взира безпомощно и потайно в лицето на приятелката си.
- Кой го направи ? – измърмори тя и посегна да докосне долната му устна, която бе леко подута от удара, но той инстинктивно обърна глава и отказа контакт с нея.
