- Ученици, моля запазете тишина за момент ! – провикна се директорът, застанал в целият си ръст по средата на спортната зала. Ръцете му бяха скръстени зад гърба му и той бе облечен в обикновеното привидно, скъпо облекло. Беше му трудно да запази спокойствието дълготрайно в залата, тъй като повечето ученици бяха любопитни защо бяха повикани. Всичките класове в този момент се намираха в залата, разпръснали се по дървените редици от пейки. Няколко полицая стояха стройно до него и оглеждаха наоколо. За да достигне строгият глас на г-н Хънт до ухото на всеки един младеж се наложи да мине зад микрофона. След като се увери, че го чуват всички, продължи да говори.
- Вероятно всеки един от вас знае, че преди три дена се случи неприятният инцидент, който разтърси всички ни. Ейприл Мейър, която беше една от вас, ученичка в нашето музикално училище Тек безсмислено бе извършила самоубийство. Знам, че това няма да вмъкне в главите ви красиви спомени, но желаем да разберем кои от вас са снабдили Ейприл с наркотици. – Мъжът млъкна за момент, докато претопяваше реакциите на учениците. Някои от тях започнаха да шушукат и коментират накратко по между си. – Ще ви бъдем много благодарни, ако не създавате проблеми и поговорите с полицаите. Сега ще помоля учениците, които във вечерта на самоубийството бяха в нощният клуб на 23 улица, по-известен, като „ Двадесет И Първи Век ” и задържани за 24 часа да дойдат.
Мелани седеше на вторият ред и тя като останалите от първите редици се обърна назад за да види кои се изправят. Бяха станали около петнадесет човека. Шест момичета и девет момчета, сред които бяха и Лекси, Луи, Хари и Найл.Тези момчета защо винаги са в центъра на белята, помисли си Мелани, докато ги гледаше как слизат един по един по стъпалата. Погледна за миг Найл и сякаш тогава съдбата се подигра с нея. Той я погледна също. Наблюдаваше я с изпитателен поглед, докато се тътреше надолу. Единствено погледа му говореше толкова много, докато устните му бяха здраво затворени. Само той го успяваше.
- Благодаря ви за вниманието, останалите могат да се разпръснат отново по предвидените им занимания. Приятен остатък от деня. – довърши г-н Хънт и се обърна към учениците, които бяха слезли.
- Ще бъдете повикани един по един отново тук, за да може да бъдете разпитани от полицаите. Кажете единствено истината, имайте в предвид факта, че гласовете ви ще бъдат записани. Може да изчакате отвън.
