Момичето бавно отвори очи и първото нещо, което видя бе черен таван. Никога не бе обичала тъмното и парадоксалното. Всичко това я плашеше. Лежеше върху мека материя, опипвайки установи тя. Мелани се надигна леко и бързешком огледа къде се намираше. Все още бе в колата, лежаща на задните седалки. Сама и все още сънена, се опита да си спомни какво се бе случило преди да е заспала. И защо въобще все още бе в тази чужда кола? Спомените от преди няколко часа, като светкавица се удариха в главата й и тя премигна, докато обмисляше разиграните бойни сцени.
Бухалки. Кръв. Мирис на марихуана. Агресивният Найл. Целувка. Пари. Бягство.
Мелани тихо преглътна и остра буца заседна отново в гърлото й, поради силните преливащи емоции у нея. Все още не можеше да проумее факта, че бяха откраднали пари. Пари, които не им принадлежаха. В този момент се прокле. Изобщо не трябваше да се забърква с тези момчета. С Найл. Майка й бе казала, че ако я види с момче в някоя кола или на мотор, ще й откъсне главата, ( обикновено заплахите й бяха брутални ) и Мелани за пореден път се убеди, че предаде Лия.
Внезапно момичето долови шум отвън и мигновено отпусна тялото си отново на седалките, затваряйки очи. Притаи рязко дъх, когато вратата се отвори, но тя не помръдна. Опитваше се да стои неподвижна и безшумна. Усети как някой обхваща тялото й, обвивайки груби ръце около нея и я повдига. Девойката се остави в ръцете на непознатия, вътрешно пробваше да настрои себе си положително, но след няколко опита се бе отказала и просто се постара да бъде търпелива. След излизането от колата, непознатият тръгна, вървеше бързо, но едновременно напълно спокойно, сякаш наближаваше собствената си къща. След това последва шум от скърцаща врата, момичето си помисли, че най-вероятно вече са влезли в сградата. След тях последваха и стълбите и накрая още една врата. Минута по-късно невидимият човек я остави върху нещо меко, Мелани реши, че вече лежи върху легло. Тя продължаваше да стои със затворени очи, безгрижно отпуснала ръцете си. Човекът се забави още няколко минути в стаята, след което излезе, явно затваряйки вратата след себе си.
Веднага след като го направи, ‘ спящата красавица ‘ отвори своите очи, които на мига се втренчиха в тавана. Този тук беше чисто бял. Бавно се надигна, оглеждайки стаята. Стените бяха в светло жълт цвят. Имаше няколко шкафа, бюро, картини и разхвърляни дрехи по нощните шкафчета. Като цяло изглеждаше красива стая.
