Момичето, стоящо зад червените пердета и тайно наблюдаваше хората, които бяха седнали по местата си и тези, които сега пристигаха. Приличаше на срамежливо дете, което се опитваше да се скрие от света, но въпреки това оставаше наблюдател. Но самата тя не мислеше, че е дете. Не и вече. Бе понесла много повече неща, от които едно дете можеше да понесе. Тогава тя погледна раните по ръцете си. Често отбягваше да ги вижда, но бе забелязала, че сега броят им бе много по малък от преди пет дни. Пет дни.. Толкова ли бързо бяха минали, питаше се Мелани. Бяха минали пет дни от както бе скочила от кола, пет дни от както се бе случил инцидентът, пет дни от както не бе виждала Найл. За първи път от онзи ден щеше да го види. И то поради каква причина..трябваше да излезе с него на сцената, пред повече от 1 000 човека или 2 000, или дори повече. Мелани не се бе престрашила да ги преброи. Но би свършило добра работа за убиване на време. Само дето сега не искаше да убива напразно време, а напротив. Момичето нямаше никакво желание да се качи на тази сцена. Особено след като не бе репетирала нито веднъж тази седмица. Нямаше сили. Не искаше.
За сметка на това обаче, учителите сега се държаха много по-благоприятно от преди. Лошите случки бързо се разпространяваха, а за купонът във вилата на момчетата, извън града и за инцидента всеки в училището знаеше. Разпространяваше се от уста на уста. Фактът, че Мелани също бе там и на всичкото отгоре, толкова близка с Найл и със случаят караха повечето от съучениците й да я гледат със съжаление или със завист, Мелани не бе го преценила добре. Половината от хората в училището я гледаха със съжаление, може би, заради това, че се сега това русокосо момиче се държеше много по-различно от преди, а раните по тялото й създаваха допълнителна драма в картинката. Тези, които я гледаха със завист, бяха онези момичета, които биха дали всеки един косъм от изкуствените си коси, за да бъдат на мястото на Мелани. Не можеха просто да приемат това, че именно това момиче е близо до Найл, че именно това момиче е хванал Найл и заплашил с убийство пред полицаите, че именно това момиче сега щеше да излезе с него на сцената. Защото това бе Найл. Момчето с красивият и убийствен поглед. Тя бе спала с това момче. Бе се оставила в грубите му ръце. Изобщо реалността, че вече не бе девствена би могла да убие майка й. Лия бе наказала дъщеря си, след като се бе прибирала с двама полицаи, с мръсни дрехи и кръв по челото и ръцете си. Не й бе позволено да се среща с никакви момчета от този момент нататък, нито дори с Флориан. Черният Петък бе единствено, за което й бе позволено без никакви излишни проблеми. Мелани бе заключена в стаята си и освобождавана единствено за училище. Вече дори не посещаваше игралната зала, в която Флориан работеше. Лия бе говорила с директора и се бяха уговорили, винаги, когато момичето не присъства в учебните часове, майка й да получи обаждане. Накратко, тя бе като освободена, но с 24-часово наблюдение. Сега вероятно майка й стоеше някъде сред публиката и тайно кроеше планове за това, какво би била склонна да направи, ако Мелани не се появи сцената.
