My life is strange, don't you think?

14.11

- Най - сетне! - измърмори Скарлет и се протегна.

Тя тъкмо свърши поредната глава от фенфикшъна си. Малко се беше увлякла в писането до среднощ. Едва си държеше очите отворени, но много искаше да завърши започнатото. Затвори компютъра си и погледна телефона до себе си. Имаше няколко известия. Отвори го, за да види кой можеше да й е писал.

Бяха съобщения:

Мисля, че трябва да пишеш повече! Искам нови фенфикшъни!

И още съобщения:

Не ставаш.

Тя завъртя очи при последния и го изтри. За какво й беше да ги чете изобщо. Затвори и телефона си и погледна стената. На календара беше отбелязана дата - 14.11. Интервюто...

Скарлет се прозя и погледна часовника си. 4:30.

- Май пак закъснях.

С почти затворени очи се промъкна в леглото и веднага заспа.

***

Алармата звънеше вече половин час. Сларлет я чуваше, но не искаше да става. Един час сън повече винаги е по - добре. Но след малко алармата започна наистина да я дразни. Когато не можеше да я игнорира повече, подаде глава извън завивките и се пресегна да я спре. Без да иска удари телефона си и той падна на земята.

- По дяволите! - сънено каза тя.

Боже, убийте ме! Трябва ли да ставам толкова рано?!

Със затворени очи Скарлет се измъкна от леглото, взе телефона от пода и спря тъпата аларма. Разтри очи и погледна екрана на телефона си отново. Беше 8:05.

- Хм, 8:05. Това е странно. Защо ставам толкова рано? - промърмори тя.

Погледна датата все още сънена.

14.11

- 14.11? Имаше нещо... нещо важно днес... - Скарлет се замисли и седна на леглото, опитвайки се да не заспи пак. - 8:05? 14.11? Не трябваше ли... Май... Май днес беше... О, НЕ! ИНТЕРВЮТО Е ДНЕС!

И започваше в 8:30.

Вече напълно събудена от шока, тя скочи от леглото и хвана някакви произволни дънкени панталонки от пода. Буквално скочи в тях и точно преди да ги закопчее, хвана една тениска от стола си. Нахлузи я и закопча копчето на панталонките си.

- Закъснявам! О, Боже, закъснявам! - мърмореше тя бързо.

Сложи си спортното сиво яке и хвърли чантата си през рамо на леглото. Натъпка в нея телефона си, слушалките и някакви гримове. Нямаше време за грим сега. Щеше да се гримира в трамвая. Сложи я бързо и като хвана папкта с листите си, изхвърча от тях.

Техните бяха вече на работа и тя беше сама у тях. Често ставаше така. Заключи външната врата със скоростта на светлината и хукна надолу по улицата, за да хване метрото.

Когато стигна до станцията, извади картата за метрото от задния си джоб и буквално прелетя, по стълбитите. Видя как метрото започва да затваря вратате си.

- О, не! - изпъшка тя и хукна с бясна скорост към него.

Успя да скочи вътре точно преди вратите да защипят чантата й.

Скарлет дишаше тежко и едва си поемаше дъх. Опря се на едната стена и погледна часовника си.

8:21.

- По дяволите. - прошепна ядосано тя, за да не я чуят всички хора в метрото, които я гледаха осъдително.

Момичето проверяваше часовника си през две секунди. Нервничеше и хапеше устната си.

Добре, какъв е този идиотизъм! Как можах да забравя за Интервюто! Глупачка!

8:27.

Метрото спря и Скарлет избяга навън. Излезе от станцията и се огледа.

Още малко.

Бягаше шеметно покрай Софийския университет.

Защо има толкова много хора?

Тя буквално си проправяше път между тълпата.

8:29

По дяволите, закъснях!

Както заобикаляше хората, тя впезапно се блъсна в някого. Залитна, но не падна. Обърна се да види в кого се е блъснала, но видя само едно момче с русолява коса и кожена маска на лицето. Нямаше време да го огледа по - добре, защото бързаше, а и беше толкова задъхана, че погледът й се размазваше.

- Съжа...лявам. - задъхано и бързо се извини тя и пак хукна нататък.

Даже не забеляза как листите от папката й се бяха изсипали на земята. Момчето озадачено се наведе да ги събере. Забеляза, че до тях имаше и часовник. Вероятно беше нейният. Взе нещата и понечи да й ги върне, но когато вдигна поглед, тя беше изчезнала. Той се огледа, но не я видя никъде. Погледна листовете. На единия от тях пишеше: Как избягах от среща с Kim Taehyung.

Той се засмя тихо, напълно неподготвен за това.

Зад гърба на момчето се появиха няколко други. Единия го бутна напред и каза:

- Тръгвай, V. Закъсняваме.

Доообре хора, както обещах, ще кача наново "My life is strange, don't you think?"... така че това е първата глава. Ще качвам пак скоро💯💯💜😁
Саранхе❤️💯❤️💯❤️