My life is strange, don't you think?

Коя е тя?

- V, на кого крещеше преди малко? - попита Hobby, когато влезе в стаята, протягайки се. - Чух някакво име - Jin-Ji? Коя е тя?

- Ами... - Тае не искаше да казва на всички, че има приятелка от тук, защото... ами защото щяха да й досаждат, да й говорят постоянно за негови издънки, изобщо щяха да го спукат от подигравки. - Ами тя е приятелка.  Звъни ми от... от Китай.

Браво, Taehyung. Невероятно! Как може да създаваш такива проблеми, когато говориш... Какви пристотии ръсиш, за Бога?!, каза си строго той и си наложи да не казва повече.

- От Китай? Значи имаш приятелка китайка?

- Д-да. Защо се съмняваш? Аз не лъжа. Аз съм добър човек. Не ме съди.

Момчето каза всичко толкова бързо, че Hoseok едва разбра една-две думи. За малко те стояха и неловко се гледаха и накрая V не издържа и избяга в стаята си.

- Не съм добър лъжец. - каза си той почти плачевно, когато затвори вратата. - Дорбе, че поне си взех храна да не се налага да се връщам до кухнята пред подозрителния поглед на Hobby-hyung.

Кореецът въздъхна и отиде до телефона си. Бързо отвори фейсбука на Jin-Ji и тръгна да го разглежда.

Не съм обсебен, ясно?!

Всъщност вече го беше правил, но сега просто си нямашв работа - днес нямаха репетиции, но не искаше да кара Jin-Ji да излиза, защото отлично знаеше, че е изморена и вероятно лежи у тях. Снощи беше наистина объркан, а тази сутрин направо щеше да изтрещи - не знаеше какво се случва, а най-мразеше да не знае какво става...

- Jin-Ji, как е възможно да съм се изплашил така за теб? - каза си Taehyung и въздъхна. - Ако беше Jimin или Jungkook даже не бих забелязал, че не ми вдигат, но ти... Какво ли правиш сега?

                                ***

- Лъжкиня такава! Как ще ти е казал това?! Да не би да си кралицата?! - изивка Soo-ah и замери Скарлет с една възглавница.

- Ти наред ли си?! Защо да си измислям такива неща?! - криеше се зад дивана англичанката.

- За да ме накараш да ревнувам, разбира се!

- Да ревнуваш ли?! - подаде си малка главата Скарлет над повърхността на дивана си. - Ти наистина си откачила!

И, разбира се, изяде една възглавница в лицето. На момичето вече й писваше от тези истерични пристъпи на корейката. Тя бързо хвана възглавницата, с която най-безмилостно беше замерена, и извика: