My life is strange, don't you think?

Няма да се измъкнеш толкова лесно

Скралет изхвърча от тях с бясна скорост. Тичаше по улицата край хората, които крещяха след нея, когато тя се блъскаше в тях. Буквално се претъркули надолу по стълбите на метрото и влетя в метростанцита. Тъкмо си извади каратата за пътуването, когато се усети... че е трябвало да я зареди преди два месеца...

- По дяволите... - каза си тихо тя и отиде да си купи билет.

Хвърли се в метрото, преди вратите да се затворят и се опита да си поеме въздух.

Това беше бързо..., каза си тя и седна на едно свободно място...

... И след малко вече беше стигнала на НДК. Излезе оттам и се озова пред Пилоните.

- Сега накъде беше? - запита се Скралет и извади телефона си, за да види пак снимката. - Да... надясно...

И тръгна още по-бързо.

Дано не се е забутал някъде, където не познавам улиците., каза си момичето и поклати глава.

След малко вече ходеше по улицата, на която би трябвало да бъде Tae... Би трябвало...

Скарлет се оглеждаше наоколо, но не видя и следа от известен кореец по улицата. Оглеждаше витрините на магазините, питаше продавачките дали са го виждали, но всички казваха едно и също - "не".

- За Бога, V, казах ти да не мърдаш оттук... - промърмори протеснено момичето и продължи надолу по улицата...

... Когато видя най-добрата си приятелка пред себе си да говори с някакво много познато момче...

Taehyung?!

- Soo-ah! - извика Скарлет и момичето се обърна усмихнато.

До нея наистина стоеше корейския идол с кожена маска на лицето и една торба с храна в ръка.

Май някой е търсил закуска...

- А, Скарлет... ти дойде...

Не звучеше толкова зарадвана, колкото искаше да изглежда. Лицето й казваше:" Говорех си с Taehyung, защо ме прекъсваш?! "

А това на Скарлет казваше...

- Какво правиш тук? Да не би пак да ме следиш?

- Здрасти, Jin-Ji! - каза момчето и се усмихна насреща й.

- Здрасти. Може ли за малко да я... отвлека за малко? - попита англичанката и без да дочака отговор, дръпна настрани приятелката си. - Ти следиш ли ме?