Силата в мен

Първа глава

Вървях по средата на пътя огряван от премигваща улична лампа. Наоколо нямаше жива душа. Само духове лутащи се насам-натам. Някои само ме поглеждаха и подминаваха, а други се опитваха да се правят, че изобщо не са ме забелязали. Не искаха неприятности.
На тротоара стоеше една жена, но като ме видя побегна на някъде. Усетих ,че пулса и се ускорява. Чувах ударите на сърцето и. Ако бях като нея и аз щях да се уплаша от себе си. Да видя някакво момиче под наметало, със светещо жълти очи, посред нощ, да върви по средата на пътя. Да не пренебрегваме и факта, че по мен имаше и малко кръв.
Изобщо не разбрах как попаднах в това положение.
Преди месец разбрах, че имам брат олицетворение на доброто, герой. А аз...
От както се помня живея в мрака. Живея за деня, оцелявам. С времето се превръщах в чудовище. Като дете на злото не бях усещала светлината. Учена да не изпитвам жалост, болка,милост.
По едно време чух шум. Обърнах се и видях кола да идва към мен. Спря се на сантиметри. Погледнах шофьора и видях ужаса в очите му. Нещо ме караше да го убия, но подтисках това чувство вътре в мен.  Стига толкова жертви за един ден. Затова избягах.

...

Прибрах се вкъщи.  Беше тъмно, сякаш в стаята имаше непрогледна мъгла. Не исках да светвам лампата. Не исках да се виждам.
Изведнъж цялото ми тяло изтръпна. Загубих равновесие и паднах. Едва успях да изпълзя до ъгъла. Свих се. Изпитвах болка по цялото тяло. Треперих.
Изведнъж видях силна светлина. Усетих, че някой ме прегръща...
Събудих се заради слънцето, което се прокраждаше измежду щорите. Изръмжах и спуснах пердетата. Изведнъж чух шум от кухнята. Стреснах се затова взех ножа от бюрато ми, който седеше там от месец. Бавно пристъпвах, за да може никой или нищо да не ме чуе. Бях готова да нападна, но веднага се спрях. Беше брат ми. Побързах да скрия ножа, за да не ме види, че съм се изплашила.
-Леон какво правиш тук?
-Аз... Вчера реших да те видя и като дойдох ти не беше добре. За това се погрижих за теб и сега ти правя палачинки. Ето, опитай!
Той навря една палачинка в устата ми. Беше вкусна.
След малко и двамата седнахме на малката масичка до прозореца.
Апартаментът ми беше малък. Две стаи-спалня и една друга, която беше като кухня, трапезария и хол в едно.
След като закусихме го помолих да излезем да се поразходим, защото ми трябваше чист въздух. Исках да си спомня какво беше станало вчера, защото главата ми беше празна.

Бележки от автора:
Здравейте! Надявам се първата глава да ви е харесала. Скоро ще публикувам нова. До скоро! 😘😘😘