Силата в мен

Четвърта глава

Събубих се цялата обляна в пот. Усещах ударите на сърцето си. Пулса ми беше ускорен страшо много. Изведнъж Лео влезе в сраята, а в погледа му се четеше притеснение, страх, ужас.
-Какво?-попитах го.
-Т-ти крещеше, а-а и очитети са и...
Не изчаках да довърши. Хвърлих се към огледалото. Моля!!! Очите ми бяха жълти! Но това ставаше толкова рядко. Само ако се ядосам. А във вените ми се виждаше нещо черно-като течност, но не беше. Сякаш, сякаш беше като... О не! Тънма енергия!
-Не не не невъзможно! Не е било сън. Онзи ми е направил нещо.
Свих се в ъгъла. Лео дойде при мен и ме прегърна. Стояхме така един час. Като се успокоих погледнах брат си. Той също ме погледна.
-Ал, какво става?
-Аз...не знам.
Но щях да разбера. Станах от пода и отидох в банята. Трябваше ми ободряващ душ. След като излязох Лео го нямаше. Беше ми оставил бележка:
Излизам. Скоро няма да се прибера. Отивам у момчетата.
Супер! Сигурно щеше да разкаже всичко на приятелите си. Но аз имах работа за вършене. Имах подозрение какво може да се случва. Не вярвах, че някога пак ще отида там, но се налага.
Облякох си черните дънки, с черна тениска и си сложих черното яке. Там, където отивах не познаваха други цветове. Вързах си косата на кок и излязох от вкъщи.
 
...

Не можех да повярвам, че пак съм тук. Толкова страшно, ужасващо и отвратително място. Но аз не се страхувах. Това беше моя дом. Откакто се помнех бях тук. Подземното кралство. Убежище за всички крадци, убиици, демони, чудовища, вещици. Всички, от които хората се страхуват. Но не си мислете, че там цари хаос. Тук всички тези престъпници водят спокоен живот. Поне до колкото могат.
-Ал!? -един познат глас ме разсея от мислите ми-Ал, това ти ли си?
-Касандра?
-Не мога да повярвам! Ти си!-крещейки дойде при мен и ме птегърна толкова селно, че чак ми изкара въздуха.
Касандра беше вещица и то от най-силните. Благодарение на нея знам толкова много заклинания и отвари.
-Ти се върна! Върна се! Но защо?
-Ами... не може ли да ми липсваш?
-Познавам те много добре. Има нещо. Не искаш да ми кажеш, но аз ще разбера. Ела сега да те заведем при майка ти. Много ще се зарадва.

Бележки от автора:
Здравейте! Съжалявам, че се забавих с новата глава. Дано ви е харесала.