Силата в мен

Осма глава

Ах, тези очи! Тези лунни кръгове ме привличаха все повече и повече. Бяхме толкова близо един до друг, че усештах дъха му. И тъкмо да се случи нещо, усетих чуждо присъствие.
-Чакай! Спри!-прошепнах на Никълъс-мисля че Ерик ни наблюдава.
Ник се усмихна. Приближи се към мен все едно ще ме целуне. Когато вече бяхме на милиметър разстояние, Ник се завъртя и хвърли кинжала си. Той леко одраска бузата на момчето и се заби в мачтата.
-Ник! Какво правиш?
-Да! Какво правиш-отвърна възмутен Ерик, като в гласа му се усещаше нотка страх.
-Можех аз да се справя с него-усмихнах се подло.
-Моля?! Какво съм ви направил-възмути се момчето.
-Роди се. Това е достатъчно-отвърна Ник.
-Сериозно-Ерик се обърна сърдито и отиде в каютата си.
-Хайде Ник, отиди при него. Това беше грубо.
-Пошегувах се.
Погледнах го ядосано!
-Добре де, добре. Отивам да му се извиня.

След минута бях сама. Погледнах нагоре и видях безбройните звезди...

Гледната точка на Ерик

Стоях си в стаята с нацупена физиономия. Не чаках много и Ник дойде.
-Ей, малчо! Какво правиш-попита ме и седна до мен.
-Махни се-обърнах се на другата страна.
-Така ли! Я ела тук!-
Ник се хвърли върху мен. Започна да ми роши косата.
-Не не! Спри, стига!
-Ще се сърдиш а?
-Няма, не се сърдя. Но... Какво става между теб и Ал.
Не получих отговор, но поне спря да ми роши косата.
-Нищо, защо?
-Нищо ли? Я стига! Виждам как я гледаш. Виждам нещо, което отдавна бе отнето от теб. Пак си същия Ник. След като я срещна... ти... се върна.

Гледната точка на Ник

Наистина ли беше така? Дали си бях същия? Преди две години приятелката ми почина. Заради мен. Оттогава се затворих в себе си. Не бях същия. Но нещо в Ал ме върна. Нейната умивка, нейните очи. Тя е перфектна. Тя... Чичо ми като я видя сам каза, че е специална. А и чичо е капитан на кораба. Това ми връща спомена как се запознах с Ал.
Беше преди около месец. Двамата с чичо бяхме на брега за провизии. Може да сме пирати, но не винаги само плячкосвахме.
След като купихме това, което ни е необходимо, чичо се заговори с един от продавачите и ме остави за половин час да се рзходя из градчето. Обикалях насам натам, когато видях един мъж, който открадна чантата с покупки на едно момиче. Затичах се да го хвана, но момичето беше толкова бързо, че не само го настигна, ами и му удари такъв удар, че го повали на земята. Изведнъж някой ме потупа по рамото. Обърнах се и видях чичо.
-Ето такова момиче ни трябва-каза ми той и се запъти към нея. Опитах се да го спра, но не успях. След  тричасови преговори тя се съгласи и ето я сега при нас. Алекзандра. Какво момиче само!