Силата в мен

Пета глава

-Ал?!
-Мамо.
-Толкова време мина.
-Не съм дошла за това. Вчера да си пращала някого на Земята?
-Защо?
-Едуард ме нападна! -повиших тон. Изкарваше ме извън нерви с нейното спокойствие.
-Станала си слаба. Позволила си да те изненада.
-Как смееш. Обеща, че няма да се месиш в новия ми живот. Това беше шанс да почна на чисто. Не искам вече да съм такава. Не съм длъжна да ти служа!
-Тишина! Не говори. -тя пристъпи към мен. Приближи се до ухото ми и ми прошепна-Ти си такава каквато си. Не можеш да избягаш от съдбата си. Скоро тъмната енергия ще те превземе. Може в теб някъде да има светлина, но аз ще се погрижа тя да умре.
-Неее! Няма да се превърна в чудовище.
Усетих топли сълзи да се стичат по бузите ми. Не исках да съм такава. И нямаше да позволя затова побързах да се махна от тук, колкото се може по-бързо. Минах през портала на двата свята, като оставих зад гърба си множество последи забити в мен.
Сигурно се питате с кого точно разговарях преди малко. Мариса- кралицата на Подземното кралство. Тя ме отгледа. Беше като моя майка, а тя ме приемаше за своя дъщеря тъй като нямаше деца. Да и ме направи принцеса.
Но след време ми писна цялото това насилие и избягах. Опитах се да водя нормален живот. Работих като сервитьорка в един ресторат. Един ден обаче мъжа на едната маса ми хвърли око. През целия му престой там ми подхвърляше някакви намеци. Накрая на работния ден, докато се прибирах, тъпака ме пресрешна и ме бутна в една задънена уличка. Тогава излязох извън контрол и тогава извърших първото си убийсто. Предадох се на чудовището в мен. Следваше още едно и още едно убийство. Докато не срещнах Лео.

Бележки от автора:
За да не се извинявам всеки път за късите глави, направо казвам, че ще е често срещано явление.
Ако ви е харесала новата глава, може да гласувате или да коментирате какво ви е харесало/не ви е харесало. Ще ми е интересно да разбера мнението ви. До скоро.