Времето беше прекрасно. Леон ме заведе в едно много хубаво кафене. Отвън имаше малки бели масички със столчета, над които бяхо поставени високи чадъри. На всяка от масите имаше бяла ваза на тънки лилави ленти , а във вазите бяха поставени малки теменужки-в средата с тъмно лилаво, а към края по-светло.
Отвътре също всичко беше в бяло и лилаво. Имаше дивани в по-тъмния цвят, а пред тях стояха обли стъклени масички. На барчето бяха наредени най-различни чаши. А тапетите бяха просто уникални-отново с ливави големи цветя в преобладаващи нюанси. Като цяло преобладаваше френският стил.
Очевидно за малко време брат ми беше научил някои от любимите ми неща, но само някои.
Седнахме вътре, защото вън много печеше. След като ни обслужиха започнахме да си "говорим".
-Е!-каза Леон.
-Какво "е".
-Ами как си. По-добре ли се чувстваш.
-Да, но откакто сме се срешнали, говорим само за мен затова разказвай.
Той се усмихна.
-Живея... Живеех с приятелите си. Те са много добри и помагаха за всичко. Казват се Джеф, Сам, Ник и Кай...
-Ивинявай,че те прекъснах, но защо каза "живеех".
Отново тази усмивка.
-Защото вече не живея с тях.
Погледнах го ядосано.
-Добре, добре... След като... научиха за теб се вдигна малък скандал за това как така изведнъж си се появила.., дали може да ти имам доверие и така нататък.
Последва мълчание.
-Хм. И ти какво им каза?
-Казах им, че ти имам доверие. И си тръгнах. Всъшност тогава дойдох при теб и те видях на пода. Цялата трепереше, а кожата ти беше ледено студена. Пренесох те на леглото и те завих. Аз седнах на стола до теб и неусетно съм заспал. Като се събудих ти още спеше и реших да те изненадам.
Бележки от автора:
Здравейте! Съжалявам, че главата е малка. Дано да ви е харесала.
CZYTASZ
Силата в мен
Science FictionАлекзандра е 19-годишно момиче, което е обучено да използва силите си за зли дела. След като се запознава със своя брат Леон, който е горой за хората, животът и се променя. Тя се променя. Разкрива тайната за силите си и за съдбата си. Затова бяга на...
