Грешна

Chapter 7. Обичам го

25,02,2017 година, сряда

Вече 4 дни не бях излизала. Бен не ми беше писал, нито Грейс, нито никой. Щях да откача. По-цял ден рисувах. След обяд си завършвах поредната рисунка и телефонът ми звънна. Беше съобщение от Бен. Имах така наречените "пеперуди в стомаха", когато ми пишеше или ми звъннеше. Съобщението гласеше: " Хей Кен. Извинявай, че не съм ти се обаждал. Искам да се реванширам!". Не можех да скрия глупавата си усмивка, тя моментално се появи. Най-накрая щях да го видя отново. Имах нуждата да прекарам малко време с него. Имах и късмет. Родителите ми щяха да работят цяла нощ.

Написах му, че по-късно ще му кажа кога ще е удобно да дойде. След което слезнах в кухнята за обяд. Колкото и да се карахме винаги закусвахме, обядвахме и вечеряхме заедно.
Около десет минути беше пълна тишина, докато майка ми не подхвана темата за вечерта. Вече са отсъствали доста пъти за през нощта, не знам защо все още ми повтарят едно и също нещо всеки път.

- Кендал, да не забравиш и да си напишеш домашните - допълни тя.

- Мамо, няма да забравя. Защо се държиш с мен все едно още съм на осем? Вече мога и сама да се справям.

- Майка ти е длъжна да ти го повтори, за всеки случай - изсъска баща ми - Междодругото ще тръгнем преди 9 часа, но ключът ти ще остане в мен.

- Но защо??

- Наказана си. Не помниш ли?! Няма да ни има през нощта и е най-добре да те заключим.

Винаги се чувствам като в затвор, когато ме наказва..

- Но баща ми това не е честно. Аз няма да избягам през нощта. Най-много да поканя Грейс да ми прави компания..

- Никаква Грейс, или който и да е няма да ти прави компания! - каза той със заповеднически тон.

- Винаги правиш едно и също нещо..

- Бях ясен.

Беше тъпо, че баща ми се държи по този начин всеки път. И сега Бен как ще дойде довечера като няма да имам ключ.. Просто чудесно.

***

8,06PM

"Кен да идвам ли?"

Оф сега какво да му кажа.. Родителите ми все още не са си трънали.

- Кендал! - чух някой да ме вика от долиния етаж. - Кендал! - повтори.

- Идвам де! - извиках. Когато слезнах долу нашите бяха готови да трънат.

- Ние тръгваме. - каза баща ми. През целия ден ми крещеше, а сега ми говори спокойно. - Дай ми ключа си. - Колкото и да не ми се искаше да му го давам му го дадох. Нямах избор.

- Оф.. ето. - подадох му ключа. След което се качих в стаята си, като веднага писах на Бен, че може да тръгва.

След петнадесет минути се позвъня на вратата. Затичах се да отворя, но си спомних, че ключа ми е у баща ми. Бях забравила да му го спомена в съобщението.

- Ъм.. Бен има ли проблем, ако се опиташ да влезнеш през прозореца? Виж проблема е там, че съм наказа и ми взеха ключа и...

- Не се притеснявай толкова - прекъсна ме той - няма никакъв проблем, скъпа.

Скъпа? Чакай малко ние заедно ли сме? Едва ли от всички момичета би тръгнал точно с мен.. Но ние имаме толкова общи неща. Дали да го попитам..?

- Земята вика Кен - прекъсна мислите ми - Ще отвориш ли прозореца или ще се наложи да го счупя, за да влезна при теб?

- Извинявай, сега ще го отворя.

Когато той влезна при мен без да се замисли си ови ръцете около мен. Винаги настръхвам, когато усещам допира му.

- Липсваше ми, Кен. - прошепна той.

***

Извинете за дългото чакане! Надявам се главата да ви е харесала. Моля ви гласувайте за нея много е важно за мен. Също така бих желала да чуя мненията ви в коментарите ♡