Грешна

Chapter 8. Не мога да избера

Липсвала съм му? Едвам, едвам се познаваме, но не мога да отрека, че и той на мен ми липсваше. Не знаех кокво да кажа, за това го гушнах по-силно.
Не исках да го пускам. Въпреки, че имах цяла нощ на разположение.

Отидохме във всекидневната и решихме да гледаме някакъв филм. Той беше толкова сладък, беше купил пуканки и шейкове, както и още много неща. Беше невероятен.
Дали го харесвах? Или бяха само симпатий, все пак изглеждаше доста секси. Но не мога да спра да мисля за Том, той просто се появява в мислите ми. Почти всичко свързвам с него. Единадесет месеца.. и той реши да ме зареже. Исках да знам причината, да знам какво мисли. Едва ли има начин да разбера. Но бих дала всичко, за да разбера.. Тази мисъл ме убиваше вътрешно.

Не обръщах много внимание на филма. Бях потънала в мисли... Този Том.. Все тая, сега друго момче стой до мен. Мисля си, че е възможно да ме харесва.. Но не знам. Едно ме мъчеше - Бен или Том. Имах някакви чувства към Том, но той се подигра с тях. Не можех да реша дали да му простя или да си продължа напред с Бен. А и нямаше и с кой да споделя. Грейс.. нея не я интересува с кое момче ще тръгна. Би казала да вървя и с двамата. Не я разбирам.. аз имам чувства. Не мога да ги използвам и да ги лъжа. Ще ми е съвестно...

- Кен, добре ли си? - Бен прекъсна мислите ми. Напълно бях потънала в тях..

- Аз, да добре съм.

- Сигурна ли си? Гледам те от 10 минути и виждам, че си концентрирана върху нещо друго, а не филма.

- Ами не аз просто...

- Кендал, виж можеш да ми споделиш всичко, което те тревожи. Нали знаеш, че ще ти помогна.

- Не няма проблеми...

За пореден път ме прекъсва. И да искам няма как да му кажа това, което мислех. По-скоро щеше да е поредното унижение от моя страна.

- Хайде кажи ми. Какво те тревожи? Нека го решим заедно - той се приближи към мен и започна да ми целува врата. Сърцето ми започна да бие силно. Правеше всичко нежно и беше внимателен. Той си свали горнището и се приближи още по-близо до мен. Аз не се сдържах и слях устните ни. Беше неповторима тръпка. Можех да остана така завинаги.

- Е Кен ще кажеш ли? - спря се за момент и ме погледна странно.

- Няма какво да ти казвам. Вече се опитах да ти кажа, че няма нищо, но ти ме прекъсна.

- Аз се опитвам да ти помогна, но явно ти не искаш.

- Няма какво да ми помагаш Бен, вече казах. Нищо ми няма.

- Добре оправяй се сама. - при тези думи той стана, все си горнището, тресна вратата и си отиде. Гледах втренчено във вратата. Това беше като гръм от ясно небе.. не го очаквах от него. Какво толкова казах? Ами сега, ако не ме погледне повече? Защо трябва да става все по-объркано...? Не знам какво да правя вече. Няма и на кого да споделя...

                                         ***

Здравейте отново! Искам да се извиня за голямото забавяне, но ето главата е тук ^^.
Надявам се да ви е харесала. Моля ви гласувайте за нея и очаквам мненията ви в коментарите!