Бях смутена, защото моят побойник ме водеше, където ме водеше. Просто мислех, че съм заседнала в движеща се кутия без изход и с най - плашещата компания. Дишах все по - учестено.
Доближих колене до главата си и се свих на кълбо, колкото можех, но в крайна сметка просъсках от болка в резултат на синините по корема си.
- Не се движи, само ще влошиш нещата! - Каза ти, поставяйки ръка на крака ми. Стреснах се от докосването и отстъпих почти мигновено.
- Няма да те нараня. - Събра краката ми и ме прегърна по - надолу, но този път не се отдръпнах. Отвърнах ти, отвърнах на новото усещане.
- Виж, в безопасност си.
- Как да ти се доверя, Джей? - Попитах, шептейки. Усетих горещите сълзи в очите си , но отказах да им позволя да се стекат.
- Трябва да имаш вяра в мен. - Ти вече бе спрял колата и ме гледаше. Не можех да помогна и оставих няколко сълзи да се стекат в скута ми, което те накара да усетиш остра болка в гърдите си, сякаш някой те е намушкал право в сърцето с нож.
Пресегна се и хвана брадичката ми, заставяйки ме да те погледна. Взря се в очите ми, но аз не бях същото момиче, което ти познаваше. Това момиче бе просто черупка, аз съм празна отвътре. Преди да се вгледаш по - добре в мен, свалих очи от теб и изгарящият ти поглед.
Ти избърса сълзите ми с палец , преди да кимна и издишам. Казах ,,Добре".
- Добре? - Отвърна леко изненадан, че все още не съм избягала.
Върнах погледа си върху теб и се взрях в чертите ти, преди да повторя ,,Добре".
YOU ARE READING
Thank You Mr Bully (Bg translation)
Short Story✨Днес ме нарани, но няма проблем, защото знам, че го заслужавам.✨ Най - добра: Short story - #6 - В английската версия МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ: Тази кратка история засяга важни теми като самонараняването и тормоза в училище. Историята не бива да бъде приеман...