Thank You Mr Bully (Bg translation)

0.043

- Шшт, Ел. Шшт, тук съм. Тук съм. - Момчето каза тихо, като галеше косата ми в опит да ме успокои.

- Вината е моя! Всичко е по моя вина! - Тя се разплака в обятията на Джей, вкопчи се в тениската му и с нея попи сълзите си.

- Нищо не е по твоя вина, принцесо. Не си направила нищо, уверявам те. - Момчето се успокои, приближи се към стената, плъзна се по нея и придърпа Ел в скута си.

- Не, не е така! Тя е мъртва и това е по моя вина! - Момичето проплака и прошепна на себе си ,,Тя е мъртва заради мен."

Джей се умори от това. Умори се от нейното постоянно самообвинение за нещо, което не е могло да бъде контролирано. Колата излезе от някъде и щеше да блъсне Ел, ако майка й не я бе спасила, жертвайки себе си. Момчето усети как гневът бавно се увеличаваше, затова той хвана лицето й и го обърна към себе си. 

- Слушай ме, нищо от това не бе по твоя вина. Трябва да спреш да се самообвиняваш за нещо, което не може да бъде контролирано. Колата излезе и щеше да те блъсне. Ти щеше да умреш. Майка ти последва инстинкта си да предпази единствената си дъщеря. Така че моля те, моля те, спри да се обвиняваш, принцесо. Майка ти го направи, за да те спаси. Вече дори по лицето на Джей се спускаха сълзи, които не останаха незабелязани от Ел. Тя хвана лицето му и избърса сълзите му с палец.

Момчето погледна надолу към раменете й. Кръвта от пресните разрези съсирваше, а по - старите й белези избледняваха. Той леко стисна китката й, приближавайки я към устните си. Джей постави нежна целувка върху раните, преди да я пусне и самият той да рухне.

- Съжалявам, аз толкова много съжалявам. - Проплака момчето и за пръв път от много време на Ел й се наложи да утешава друг човек. Тя седна в скута му и обви ръце около врата му. Джей положи глава в извивката на шията й. Момичето го придърпа в силна прегръдка, усещайки как сълзи му се стичат по кожата й. Момчето избухна в плач.