Thank You Mr Bully (Bg translation)

0.046

Изминаха дни от инцидента с баща ми. Изминаха дни, откакто ти спря да ми говориш и ми даде мълчанието си.

Ти все още седиш с мен все пак.

Ти все още вървиш с мен, проверяваш дали съм в безопасност по пътя към училище или на връщане. 

...

Те вървяха заедно в мълчание към входната врата. Още един ден на мълчание от страна на Джей. Той отказа да говори с нея. Момчето се ядоса, щом говори с нея. Всъщност Джей не й бе ядосан. Добре де, може би малко, защото тя опита да избяга, но бе по - ядосан на себе си. Ядосан, че са били съседи през всичките тези години, а той не е забелязал какво се случва с нея. Какво й причинява баща й...

Ел не знаеше какво да прави. Тя искаше да се извини, да му каже, че съжалява, задето не му каза, но тогава нямаше достатъчно кураж.

Щом извървяха половината път надолу, той замръзна. Момчето не искаше да бъде такова. Джей се чувстваше зле заради всичко, през което преминава Ел. Момчето искаше да й каже всичко, да й каже, че я обича, че каквото й да прави, тези чувства няма да си отидат.

Изминаха няколко секунди преди да се обърне и да се затича към вратата на Ел. Не може да се обясни какво се случи, когато краката му започнаха да е движат сами.

Момичето скочи уплашено щом Джей се появи пред нея. Те се взираха един в друг един вид цяла вечност, докато той най - накрая не проговори:

- Съжалявам. 

Преди Ел да успее да отговори, момчето направи нещо, което самият той не бе очаквал да направи. Наведе глава, устните им бяха на сантиметри едни от други. Джей скъси разстоянието между тях. Момичето почти мигновено отвърна на целувката.

Така те стояха на верандата Ел, устните - заключени,  телата - свързани. Те нямаха никакви грижи в света. Нищо друго нямаше значение за тях в този момент, различен от целувката им

Щом се разделиха, Джей докосна челото й и целуна носа й. Малка усмивка е разпростря по устните й. Това новооткрито усещане завладя тялото й. Тя не знаеше какво е то, но бе сигурна, че не искаше този момент да свърши.