Thank You Mr Bully (Bg translation)

0.039

- Ел, остави ме да видя, моля те! - Гласът на Джей се напрегна, докато се опитваше да накара момичето, треперещо под чаршафите,  да проговори.

- Просто ми кажи какво се случи! - Той помоли отново, но не получи никакъв отговор. Тя просто се зави през глава в опит да предпази крехките си кости.

Джей се приближи до края на леглото й. Ел опита да се скрие от него. Момчето протегна ръце и сграбчи юргана и го повдигна нагоре, разкривайки насиненото тяло на Ел. 

Той ахна в ужас, заради гледката.

- Щастлив ли си сега? - Тя се изплю. И малкото доверие, което му имаше, се бе изпарило. - Щастлив ли си да видиш нещата, които стори? Раменете ми не са рамене вече, коремът ми не е корем вече, животът ми не е живот вече! Счупи ме и от мен остана само черупката! Необичана от никой. Нормално е да мислиш за смърт всеки ден, нали? - Засмя се иронично тя, доверието й бе по - предадено от всякога. - Е, за мен е. Това е всичко, за което мисля. Ако умра, това мъчение ще свърши. Хората ще спрат да ме обвиняват за техните собствени проблеми!

Ел загуби глътка въздух, защото започна да трепери от гняв, но адреналинът течеше във вените й и й даде нов опит за такава. Нов опит за борба. Нов опит да бъде по - силна. 

Джей стоеше, поемайки думите й.

- Когато започнахме, беше шега. Като идеята, че ако дразниш някого, ще станеш популярен.Ти беше лесна мишена. Винаги сама. Винаги искаше да бъдеш сама. Тогава ти ме бутна и всички помислиха, че трябва да ти отмъстя. - Каза Джей садистично, но гласът му омекна, когато си припомни какво се случи. - Но после нещата се влошиха. Повече... насилие. Когато осъзнах какво ти причинявам... - Гласът му се пречупи и заглъхна, сякаш не искаше да продължи мислите си. Момчето наведе глава.

Тишината ги обзе за няколко секунди преди Ел да проговори.

- Нямах предвид да те изоставя.

Джей повдигна глава и срещна бляскавите й като сапфир орбити, опетнени със сълзи.

- Никога не съм искала да изоставям никого. - Прошепна тя.

- Тогава защо? - Подчерта момчето, докосвайки ръката й. Ел го погледна.

- Защото бях уплашена.

- И все пак, Ел! - Той се напрегна дори повече. Гласът му го издаде, че иска да разбере причината. Причината, поради която момичето, което обичаше, си тръгна и не поиска да се върне. Момчето се чудеше дали не е направило нещо погрешно. Защото чувствата му бяха все още тук и каквото и да правеше, той не можеше да се отърве от тях.

Чувствата му бяха разбъркани. Ел изля сърцето си в сълзи. Повече от съжалението, бе щастието, че макар той да я бе наранил в миналото, сега показваше, че му пука. Че тя има значение. И в този момент, момичето искаше да го попита.