Краят на Ада

Първа Глава

Борбата с Алекс беше тежка и изтощителна. Първо той викаше, след това аз се тръшках, а после спрях да му говоря. Прилагах тази стратегия само в изключително крайни случаи, и този път успях. Естествено, Алекс трябваше да се подсигури така, както го правеше в компанията.

- Добре, съгласен съм да заминеш ...

- Но имаш условия. Знаех си.

- Не ме прекъсвай, защото и без това мисля, че всичко това е пълна лудост. Правя го само заради теб.

- Съжалявам. Млъквам.

- Така, ще отидем заедно до Хеленд, за да ремонтираме къщата. За пет години вероятно всичко е съсипано от времето. След като се нанесеш, ще те запиша в гимназията. Имаш ли някакви познати, с които поддържаш връзка?

- Да. С Ерика Дейвис и Джейн Крейгс, сигурно ги помниш. Бяхме неразделни. Спокойно, те и семействата им са много добри.

- Радвам се. След като с Ванеса си тръгнем, ще ми се обаждаш или ще ми пишеш СМС-и или имейли всяка вечер.

- Толкова често? Наложително ли е?

Алекс ме погледна толкова красноречиво, че млъкнах и се усмихнах неловко.

- Извинявай. Разбрах всичко. Съгласна съм.

Брат ми въздъхна и се изправи. Никак не му се искаше да ме пуска с всички опасности наоколо и правеше всичко възможно, за да ме задържи.

- Мелиса, сигурна ли си, че искаш точно това? Сега живеем в Маями, имаме всичко, дори и много повече. Ванеса и аз те обожаваме. Времето тук постоянно е слънчево и топло. Ако не ти харесва, ще се преместим другаде, в по-голяма къща ...

- Алекс. Моля те, спри да ме убеждаваш. Бяхме съсипани и трудно се изправихме на крака след смъртта на мама и татко. На пръв поглед ти беше по-силният, но знам, че се преструваше, за да не ме натъжиш. Направи всичко, дори и невъзможното, за да не ми липсва нищо. Не знаеш колко съм ти благодарна, че не ме остави, а се погрижи за мен. Ти си ми баща и брат в същото време. Направо те обожавам и никак не ми се иска да те оставям ...

- Но ... - каза той, без да се обръща.

- Но ако не се върна в Хеленд, никога няма да бъда истински щастлива. Маями много ми харесва, наистина, но не мога да живея тук. Искам да се върна там, където можех да ходя под дъжда, да се разхождам в парка сред тишина и спокойствие, да се чувствам жива. Разбираш ли ме?