Краят на Ада

Двадесет и Първа Глава

  Снегът отново беше започнал да вали и около мен всичко беше бяло. Вървях бавно, но сигурно и единствения звук, който се чуваше беше от стъпките ми.
  Когато стигнах до почти необитаваната сграда, той вече стоеше на входа и ме чакаше. Всичко показваше, че се чувства победител в собствената си извратена игра, която много скоро щеше да приключи.
- Здравей, скъпа. За мен е изключително удоволствие да те видя отново.
- Знаеш за какво дойдох. Спазих срока и съм тук. Пусни го.
- Няма ли да си поговорим първо? Имаме толкова неща за разказване.
- Няма да повтарям, Матю. Пусни Лиам.
- Той е вътре, скъпа. Просто трябва да го намериш.
  Поглиднах го и направих крачка напред. В мига, в който пристъпих в склада, вече знаех. Усещах го...

  Хеленд, 2 дни по-рано

- Всичко трябва да е изпипано. Няма място за грешки.
- Мелс, успокой се. Планът е железен.
- Ванеса е права, Двойничке. - отвърна Алекса. - Просто няма какво да се обърка. Пледвидили сме всеки негов ход. Много скоро върколакът ти ще е при теб и ще продължите да се лигавите.
- Само това искам. - въздъхнах аз. - Нямаш представа какво е да те разделят от любимото същество.
- Всъщност, имам. Да не мислиш, че дадох Киара доброволно?
- Аз.. съжалявам.
- Недей. Това е минало. - отвърна тя, но в гласа й пролича стара и не съвсем забравена болка. Изглежда още не беше преодоляла загубата и явно това беше предопределило живота й по-нататък.
- Не си много далеч от истината. - каза Алекса. - Никога няма да разберем какво е могло да бъде, нали?
- Пак ли си говорите телепатично? - попита Ава и ни погледна.
- Да. Правим го откакто ме простреляха на зимния бал.
- Ще се окаже от голяма полза, не мислите ли?
- Ава е права. - отвърна Нейт.
- Ето, веднъж и аз да съм в помощ на някого.
- Добре, ще предложа нещо. - каза Ерика и си пое дъх, сякаш щеше да изнася реч пред цялото училище.- Матю очаква да види Мелиса, нали? Така, вече знаем къде се намира къщата. Трябва само да разучим околността и след това се приближаваме максимално. Той, естествено, ще е поставил хора из цялата гора.
- Не се притеснявайте за тях.- отвърна Остин, който беше останал, за да помогне. - Ще ги обезвредим за секунди.
- Матю работи и с върколаци, да знаете.
- От къде разбра?
- Когато запалиха къщата ни, Лиам каза, че усеща и други като него. Сега като навързвам нещата, осъзнавам, че са работили за Ван Хейлд.
- Няма значение. Ще се справим и с тях. Продължавайте, госпожице.
- Наричайте ме Ерика. - каза най-добрата ми приятелка. - Така, след като обезопасим периметъра и заемем централни позиции, пускаме най-важния играч.
  Всички в стаята я изгледахме така, сякаш беше родила летящи прасенца.
- Скъпа, не знаех, че използваш такива термини.
- Гледам "Касъл" и "От местопрестъплението" доста често, това е.
- Всъщност, тя върви на прав път. - отвърна Сидни. - Всички видяхме, че Мелс може да се защитава. Ако нещо стане, ще прати съобщение на Алекса и ние ще дойдем. През това време тя ще удържи фронта.
- Говорим за Матю Ван Хейлд, а не за някакъв си новороден пикльо. - каза Джейк. - Мелиса не е подготвена.
- Аз решавам това, Джейк. Дерек Уинчестър ми е дал достатъчно уроци, а и става дума за върколака, с когото съм Обвързана. Ще направя и невъзможното, за да се справя.
- Знам това, но...
- Никакво "но". Решено е. Следваме плана на Ерика. Сега всички да отиват по стаите и да си починат. Утре ни чака дълъг ден.

- Е, това е. Готови сме. - отвърнах аз и си поех дълбоко дъх. Никога преди не бях тренирала толкова задълбочено и усилено. В края на деня бях изцедена и плувнала в пот, но напълно си заслужаваше.
- И как няма да бъдем? Справи се перфектно, Мелс.
- Благодаря. Всичко е за Лиам.
- Много скоро отново ще бъдете заедно.
- Надявам се.
  След като обсъдихме всичко за последно, се качих в стаята си. Имах нужда да остана сама и за пореден път да уверя себе си, че нещата ще преминат по план. Приближих се до прозореца и положих глава върху студеното стъкло.
- Липсваш ми. Дано да си добре. - прошепнах на непрогледния мрак навън и по бузата ми се стече сълза. Само още малко... Трябваше да издържа само няколко часа..
- Много го обичаш, нали? - попита някой. Погледнах в отражението на прозореца и видях Джейк. Нямах сили да отговоря, затова просто кимнах. Той се приближи и обви ръце около мен, а аз се облегнах назад.
- Обещай ми нещо за утре, става ли? Много се пази и не предприемай нищо, което да те постави в опасност. Няма да го понеса, ако ти се случи нещо.
- Джейк..
- Моля те, просто ми обещай. Не искам друго в замяна. Стига ми това да те виждам жива и щастлива. Хайде, Двойничке. - отвърна нежно Джейк и ме прегърна още по-силно. Сега ли намери да ми се обясни в любов?
- Добре, обещавам. Давам ти думата си на Наследница и Двойница.
- Идеално. Сега те оставям. Гледай да си починеш малко, чу ли?
  С тези думи той си тръгна, а аз седнах на леглото и се свих. Имах чувството, че стоя на ръба на пропаст и всеки момент ще падна. Това беше много. Прекалено много...

  Снегът отново беше започнал да вали и всичко около мен беше бяло. Вървях бавно, но сигурно и единствения звук, който се чуваше беше от стъпките ми.
  Когато стигнах до входа на почти необитаваната сграда, той вече стоеше и ме чакаше. Всичко показваше, че се чувства победител в собствената си извратена игра, която много скоро щеше да приключи.
- Здравей, скъпа. Изключително удоволствие е да те видя отново.
- Знаеш за какво дойдох. Спазих срока и съм тук. Пусни го.
- Няма ли да си поговорим първо? Имаме толкова неща за разказване.
- Няма да повтарям, Матю. Пусни Лиам.
- Той е вътре, скъпа. Просто трябва да го намериш.
  Погледнах го и направих крачка напред. В мига, в който пристъпих в склада, вече знаех. Усещах го.
"- Мъртъв е."

Е, какво мислите? Не е щастливия край, който очаквахте, нали? Как искате да приключи? Вече съм написала края, но ако поискате, веднага го променям :) Моля ви, коментирайте и дайте идеите си. Обичам ви. :* :)