Never Be Alone

1-Кастинг

Зелената светлина светна.Бе мой ред.Притеснението обзе тялото ми.Поех си дълбоко дъх и излязох на голямата сцена.Чуха се окуражителни ръкопляскания и подсвирквания.Поне така си мислех.Усмихнах се за да прикрия страха,който ме караше да избягам.Какво ще стане ако продължа?Ами ако не ме харесат?
Паниката ме обладава.Готова ли съм за тази нова стъпка?Не?
Не знам!Дали изглеждам добре в тяхните очи.На кого му пука?
Те гледат как пея?
Едва ли ще успея.....

-Здравей.Как се казваш?-попита Шон.Красив млад мъж с глас кадифе.Само като го чуя мога да припадна.А сега седя точно пред него!

-Вероника Кемпбел.-сведох глава.
Какво си мисля?Аз няма да се справя!Не ми е тук мястото.....

-От къде и на колко си?-попита Луи.Усмивката му не слизаше от лицето му.Бе толкова красив.
Какво ще бъде ако ми е ментор?

-Париж,Франция.-усмихнах се,чувайки силните аплодисменти.Защо ми ръкопляскат?Да не би да искат да ме утешат преди да се изложа?-На 18 години.

-Сцената е твоя,миличка!Покажи ни защо си тук.-Боже толкова известни личности на едно място.Имах чувството,че ще получа удар.Доближих устата си до микрофона.Вдигнах ръка.
Музиката започна.
Отворих устата си и се поддадох на удоволствието.Удоволствието,което ми доставяше пеенето.Усмихнах се при чуването на силните аплодисменти,които изпълниха цялата зала.Толкова добре ли се справих?Успях ли?
Усмихнах се.Този път истински.Усмивка,която явно за първи път от много време се появи на моето лице.Аз наистина се справих!Наистина може да имам някакъв шанс!Аз?Шанс?

-Това беше уникално!-усмихна се Пери.Толкова красива.Усмивката и е като наркотик.А този нейн коментар направи усмивката ми по-голяма-Имаш толкова звънък в гласа си.От сега ти казвам ти си претенденка за финал!Браво бе,момиче!-каза и стана на крака.Не се сдържах.Сълзите се стичаха от очите ми като порой от свеж летен дъжд.Аз съм претенденка за финал?Може би,наистина е така!Толкова съм щастлива!Искам да изкрещя,но нека не развалям този момент.

-Защо плачеш?-попита,Саймън.Усмихнах се през сълзи.Защо плача?И аз нямам отговор на този въпрос.

-Не плачи!-каза Луи с усмивка.Тази усмивка!Красива и пленяваща-Аз мисля,че трябва да ходиш с високо вдигната глава защото имаш огромен талант!-Имам талант?Имам ли?Явно....

-Аз не получих нищо от теб!-погледът ми се заби в Шон.Той явно е единственият,който не хареса изпълнението ми!
Какво е това его,Вероника?
Стъписана се взирах в Шон.

-Моляяяя?-попита,ококорен Луи.Погледна го и се изсмя така силно,че са го чули чак в Китай!

-Не ми хареса.-каза простичко Шон,повдигайки ръмене.На него,наистина не му е харесало.Усмихнах се тъжно.Тов ли беше моето приклюмение?Тук започва и тук завършва!-Аз казвам не!

-Ти не разбираш от музика!-каза Луи.Оценявам мисленето на,Луи.-Аз ти казвам Да!Не го слушай този-посочи Шон-Той не разбира от музика.

-Аз също давам да!-каза Саймън.Все пак имам шанс да продължа!Имам тази възможност!Очите ми отново се насълзиха.

-Аз ще го кажа с публиката.-Пери стана на крака.-Едно,две Дааааа!Имаш три да-та и продължаваш напред.Ще се видим отново!-Отново?На тази сцена?Бавно се изнизах ч.
Отидох и прегърнах майка ми,която ме чакаше също с насълзени очи.Тази тръпка,която сега изпитвам ще стане една от любимите ми!
Явно тук ми е мястото!

-X Factor аз продължавам!

Авторска Бележка

Здравейтеее!
Много сме радостни,че започнахме този проект.Надяваме се да ви хареса идеята и да следите историята за напред!
Целувки от Теми и Стаси и до скоро!💜💜💜💜