Never Be Alone

14-Разбирам те

ГТШон

Вече бяхме в болницата. Очаквахме докторът да излезе всеки момент. Когато видях Брандън си помислих,че нищо не може да се мери с тази болка. Болка и ревност. Но съдбата реши да си поиграе с мен и ме накара да страдам повече. Тя припадна. Ето такава болка не бях чувствал. За момент,помислих,че...съм я загубил завинаги.

Стоях там и гледах как Брандън я изкарва от апартамента. Не можех да помръдна. И ето ме сега,стоя тук,в очакване на нещо. Надявайки се тя да е добре. Кълна се,че случи ли й се нещо по моя вина,няма да го преживея.

-Господине,чувате ли ме?-попита докторът.

-Да,извинете,бях се замислил!-отговорих му.

-Вие ли сте придружителят на Вероника Кемпбел?-захвана нова тема.

-Ъм..да,предполагам?-казах,прозвучавайки ,по - скоро като въпрос.

-В състоянието й няма нищо тревожно. Причината е била натоварване. Не трябва да се подлага на стрес,защото наистина може да застраши здравето си. Може да я отведете вкъщи още сега.

-Добре,благодаря Ви!-отговорих му.

-Оо,и синко! Отдалече личи,че трябва да сте заедно! Пази я! Може би тя е последният ти шанс,за да бъдеш щастлив!

-Да,може би! - казах му.
Странно е как един непознат,разкри толкова много неща,само от един разговор. И то разговор по длъжност. Наистина ли някой мисли,че с нея сме един за друг? Някой освен мен?
Господи,старият Мендес никога не би си казал тези неща! Тя наистина е последният ми шанс за щастие! А аз глупакът постоянно я наранявам! Това не може да продължава! Трябва да бъда нейна опора,а не пречка. Ще се държа с нея като приятел. Знам,че постепенно тя ще усети онова изпепеляващо чувство,наречено любов. Любов към мен. Такава,каквато аз изпитвам към нея!

Мислите ми бяха прекъснати ,от излизащото момиче. Вероника. Тя застана пред мен.

-Аз,ще вървя. Благодаря,че ме изчака. До скоро ,Шон!-преди да кажа каквото и да е ,тя излезе. И отново ще остана сам? Не! Този път ще опитам. Приятелство,приятелство , приятелство! Мразя тази дума от..от днес! Но ще опитам да се сприятеля с нея.

-Вероника,чакай! - тя се обърна-Може ли да поговорим?

-Разбира се.

-Може ли да ми дадеш месец! Ако през този месец не те нараня нито веднъж,ще останеш тук..с мен! Но ,ако сбъркам някъде,ще имаш правото да си тръгваш веднага! Съгласна ли си?-погледнах я в очакване на отговор,,да”

-Добре,Шон!-тя се примири. Това беше лесно.

Не се сдържах и я прегърнах. Учудващо,но ми отвърна.

-Искам вкъщи,може ли?-тихо попита.

-Ще те заведа у нас. Ще спиш при мен тази вечер...една....... приятелска вечер ще ни се отрази добре!

-Ъм ,да. Предполагам,че си прав.

Да вървим тогава!-казах вече видимо по-ведро.

        *       *       *        *

ГТВероника

Колата на Шон спря пред неговия дом. Това не беше дом,това беше палат! Буквално. Имаше басейн,някакви ,,въртележки” ,спортно игрище и каквото още се сетите!

-Искаш ли да поплуваме!

-Шон....Не мога да плувам!-казах почервенява от срам.

-Не се тревожи! Мога да те неуча!- винаги съм очаквала,че този ,който ще ме научи на това ще бъде Брандън! Защо за Бога мисля за него? О,знам защо! Защото ми пише съобщения:

*Ако не ми звъннеш веднага всичко между нас приключва*

Обърнах се и видях Шон. Той бе прочел съобщението.

-Звънни му,спокойно. Разбирам те-видимо бе унил. Мога да го определя дори като тъжен.

Не зачаках да каже нищо. Отидох до него и слях устните ни.

Авторска Бележка

Новата глава е на лице.
Ако Ви е харесала може да гласувате и да коментирате!
Целувки от Теми и Стаси и до скоро!❤❤❤❤