Never Be Alone

9-Среща с Луи?

ГТВероника

Защо изобщо си мислех,че между нас може да се получи?
Той-Поп звездата с милиарди фенове и красиво гадже.

А аз-Поредното момиче на,което той е ментор.
Какво изобщо си въобръзявах?
Че мога да бъда щастлива с него?
Аз съм поредната....
И зарязах Брандън заради него......
Глупава глупачка. Защо за Бога му се вързах? Защо..

-Вероника,чакай-бях прекъсната от Алия-Хей,хей,не плачи. С теб съм,скъпа- прегърна ме,а аз заплалах на рамото й.
Наистина беше грешка!
Но тази грешка бе прекалено хубава!

-Може да обичам Шон,но ти си  най-добрата ми приятелка и не бих позволила на никого да си играе с теб. Дори Шон. Затова сега ще му го върнем. И не приемам откази.

Нямаше и да откажа. Нямах силата за това нещо. Искам и той са страда,както аз.
Макар сега да звуча кто безчувствена кучка....

-Добре-примирих се.

         *  *  *  *  *

Мина се един ден от признанието на Шон към Джеси. И не боли по-малко. Напротив. Повече е и не мисля,че ще спре скоро. Но трябва да изглеждам силна. Достатъчно слабост показах вчера. Това ще е за последно!

      *     *     *     *     *     *

Имахме репетиция. Когато влязох видях Луи и Шон в две противоположни посоки. Разбира се,тръгнах към Луи.

-Здравей-каза ми Луи и ме прегърна пред Шон. С периферното си зрение забелязах,че Шон стиска юмруци.

-Хей-казах му,като прозвучах леко незаинтересовано. Не ме привличаше по този начин.   Не е като Шон. Няма да лъжа. Но трябва да изглежда все едно ме интересува.

-Аз..ъмм..така де,чудех се дали искаш да излезем довечера,след края на лайфа?- усмихнах се широко. И наистина фалшиво.

-Разбира се,че искам-казах  и понечих да го прегърна,когато чух нещо като удар в стената. И беше. Шон бе забил юмрук в стената. Трябва да призная Алия. Тя наистина го познава. Каза ми,че когато е ядосан прави точно това. Няма да лъжа. Боли ме да го гледам такъв. Но той не прояви съчувствие към мен. И аз няма да го направя.

***

Днешният лайф беше най-слабият ми лайф.
Но добрата страна е,че срещата ми с Луи наближава.
Сега седя пред леглото,гледайки роклите,които Алия ми е изкара да избера.

-Онче,бонче,счупено пиронче,риба,щука,махай се от тука!-Мърморех тихо.Пръста ми спря на черната рокля.Няма да е тя.Започнах отново и отново,докато не остана една красива прилепнала тъмно синя рокля,която надолу избеляваше.
Алия избра токчета в тон с роклята.
След това накъдри косата ми.
И накрая завърши всичко с очна линия,спирала и матово червило с цвят на кожата.

Огледах се няколко пъти в огледалото и се усмихнах.
Прегърнах я и излязох навън,чакайки Луи.

След малко няколко папараци се появиха в рецепцията.
Видях голяма черна лимозина.
Влязох в нея,знаейки че е Луи.
И така беше.

-Много си красива!--каза,целувайки нежно ръката ми.
Не не биваше.
Това беше грешка.

-Благодаря!-Отдръпнах се от него,усмихвайки се.

***
Не можех да повярвам на очите си!
Исках, но не можех!
Какво прави той тук?
В този ресторант?
В този ден?
Щом така ще играем....
Нека видим кой ще победи,Мендес!

Авторска Бележка

Юхуууу!
Ииии,драмите продължават,дами и господа!
Какво ще се случи в ресторанта?
Дали Мендес ще побеснее?
Дали Кемпбел ще се предаде?
Ще разберем по-нататък!
Ако Ви е харесала новата глава,гласувайте и коментирайте!
Целувки от Теми и Стаси и до скоро!❤❤❤❤