Never Be Alone

11-Шегуваш ли се?

ГТВероника

Гледах как Шон се качва в колата и потегля.
Той ме отблъсна.
Доказа какво мисли за мен!
Отидох до спирката,чакайки да мине някое такси или автобус.
Не ми се мислеше как утре щях да отида на репетиция.

На другия ден

Станах от леглото,клатушкайки се до банята.Измих си зъбите и очкте.
Сложох си спирала и гланц.
Взех дънките и кроп топа,които си бях подготвила вечерта и ги облякох.
След като бях готова тръгнах за репетиция.
Как щях да погледна Шон?
Загадката на 2017 година!

***

-Здравейте,господин Мендес!-казах,махайки към Шон.

-Какви игри играеш,Вероника?-попита,когато се доближи до мен.

-Не си и го помисляй Шон!-казах,взимайки листа от ръцете му.-Aftertaste,а?

-Това е за Лия.-каза и посочи блондито до мен.

-Вече не е!-казах и започнах да чета текста,опитвайки да го науча.

-Вероника,не си в позиция да решаваш кое е твое и кое не.Аз съм този който решава тези неща!-каза ми и в гласа му долавях..омраза.

-Добре,съжалявам за вчера,окей? Не трябваше да те целувам,не трябваше да ти крещя пред всички,не трябваше да те прегръщам и не трябваше да се появявам в живота ти! Затова нека избегнем неудобните разговори и да поддържаме само професионални отношения. Окей?

-Съгласен съм! -изръмжа насреща ми. Въпреки,че сложихме край на това ,което имахме.. ако имахме нещо изобщо,аз все още искам да разбера какво толкова направих,че да заслужа омразата му.

-Само искам да разбера едно?-казах,но прозвуча като въпрос.

Той повдигна вежда учудено и лееееко незаинтересовано,но кимна.

-С какво заслужих омразата ти,Шон Мендес?-усетих,че очите ми започват да парят. Да,щях да се разплача. Отново.

-Мисля,че ти най-добре знаеш,Вероника! И не си мисли,че ще се размекна след две твои сълзи. Отново. Няма да го направя. И най-добре стой далеч от мен,Вероника Кемпбел!-каза и тръгна в неизвестна посока.

Отново съм сама. Прецакана. Самотна. Разкъсана отвътре. Уморена от всичко. Отчаяна дори.
Защо винаги аз съм тази,която страда? Защо аз винаги съм наранената? Защо съществувам изобщо? Аз съм един проблем! Една пречка за всички! Трябва да се махна от тук. Точно така! Трябва да замина! Ами да! Още тази седмица! Ще се откажа от шоуто и всички тук! Ще започна на чисто. С непознати за мен хора! Без проблеми! Без тъга! Без самота! БЕЗ ШОН! Само аз и непознатото! Ще успея! Трябва да успея!

Трябва да събера багажа си. Отивам веднага след лайфа!

         *      *      *       *

-Е приятели,това е за тази вечер! Аплодисменти за участниците! Обичаме ви! До скоро!-каза водещият и слезе от сцената.

Излязох от сградата и се затичах към вкъщи.

Не съм от хората,които няма да предупредят за отсъствието си,затова ще звънна на Алия.

-Ало-чух сънения й глас от другата страна-хей,справи се страхотно днес..е предполагам..аз бях уморена ии...

-Не се притеснявай за това! Али,искам да поговорим. Сега.

-Добре,кажи..Какво те измъчва.

-Али,в неделя заминавам. Няма да преча повече на никого. Няма да бъда пречка за Шон.Обичам те,скъпа приятелко!-казах и затворих. Нямаше да издържа да чуя преуспяващия й се от тъга глас.

Обърнах се и го видях. Шон.

-Тти,заминаваш?

Авторска Бележка

Ако главата Ви е харесала коментарйте и гласувайте!
Не ни мразите,нали хихихихи?
Целувки от Теми и Стаси и до скоро!❤❤❤❤