Never Be Alone

7-Не ме занасяй,братко!

ГТВероника

Не знаех къде се намирам.
Чувствата,които изпитвам сега са неописуеми.
Какво се случва с живота ми,по дяволите?
Нямах повече сили за нищо.
Седнах на земята и зачаках.
И не спокойно не зачаках принца на бял кон!
По-скоро певеца с акустична китара.............
ГТШон

Тръгнах след нея. След момичето,което в рамките на няколко седмици преобърна живота ми. И към по -добро и към не чак толкова добро. Но е факт. Важна е за мен. По незнайна причина искам да бъда до нея. Но не. Имам си Джеси . И въпреки това,пак мисля за Вероника! Грешно или не-факт е. Вероника-момичето с променливи настроения,момичето с англески глас,момичето на което съм ментор,момичето с най-лъчезарната усмивка и момичето в което се влюбвам. И ето я. Седи на земята. Сама. И въпреки сълзите ,отново изглежда величествено! Докоснах рамото й,тя се стресна. Явно се бе замислила.

-Т-тти какво правиш тук?-попита ,тракайки със зъби. Да,отново валеше. Свалих якето си и й го подадох. Първоначално отказваше,но се съгласи. Преждевременно.

Седнах до нея ,а тя подпря глава на рамото ми.
Чувствах се неловко.
Тя преди малко скъса с гаджето си.
А аз седя като пълният идиот до нея!

-Как си?-попитах,знаейки отговора на въпроса.

-Ами без факта,че припаднах,скъсах с гаджето ми,ментора ми се прави на ударен и сега стоя под дъжда вместо да си почивам съм добре!-каза и ме погледна.Стана съблече якето и ми го подаде.-Чао,Шон.

Какво,по дяволите,отново направих?
Опитах се да я настигна,но уви тя вече беше отпрашила на някъде.
Аз ли бях тъпанар,тя ли ме помисли за тъпанар?

***

Явно аз съм бил тъпанара.
На рецепцията дори не ми проговори.
Пропуснахме урок.
А сега тръгна да се зарибява с Луи.

Гледах отстрани как се смеят.
Тъкмо тръгнах към тях,решен да разбера кое е толкова смешно....

-Не го прави!-Алия.Не не не.

-Виж нищо няма......-бях най-нагло прекъснат.

-Не ме занасяй,братко!-каза тя,засмивайки се.-Джеси няма да е много доволна!-намигна ми и отиде при Вероника.
Остава и да е доволна!

ГТВероника

Признавам!Отбягвах Шон.
Но не мислех,че ще ми е толкова гадно.
Исках да проведа един нормален разговор,но в същото време да накарам Мендес да ревнува.

И точно за тази работа беше Луи.
Говорехме за най-различни неща.
По-едно време стана много смешно.
Мнооого.
А с периферното си зрение забелязах Шон да идва към нас.
Драмите започват!
Не, чакайте Алия го спря.
Жалко.
Оо,тя идва насам.

-Рони,искаш ли довечера да дойдеш у нас?-Да да да да!

-Ъм,не мисля,че е добра идея!-казах,усмихвайки се.

-Ооо,напротив добра е!-Кой е ината в тази ситуация?Въпрос за триста хиляди долара,дами и господа!

-Виж,Али.....

-Идваш?Страхотно!-Чакам те отпред сле репетиция!

Перфектно!Сега ще прекарам още време с Шон.
Мисия игнорирай,Мендес-неуспешна!

Авторска Бележка

Новата глава е туккк!
Ако Ви е харесала коментарйте и харесвайте!
Следващата глава ще я качим при 10 вота и 5 коментара!
Целувки от Теми и Стаси и до скоро! ❤❤❤❤