10-Такова Клише

158 20 16
                                    

ГТШон

Знаех плана на Вероника.
Точно за това съм в този ресторант.....С Джесика.
Не вярвах,че всичко това се случва на мен.
Всичката тази драма!
Такова клише!
Но когато я видях с Луи ми идваше да отида и да му избърша самодоволната усмивка от шибаното му лице!
Забравете!

Седнахме на масата точно с гледка към масата на Луи и Вероника.
Какво им беше толкова смешно?
Искам да разбера по дяволите!

-Отивам до тоалетната!-казах,когато видях Вероника да става от масата,тръгвайки в посоката на тоалетната.
Уверих се,че никой не ме вижда и влязох в женската тоалетна.
Вероника си оправяше косата.

-Какво правиш тук,по Дяволите?-попита,когато ме видя.

-Трябва да поговорим!-казах настоятелно,игнорирайки останалите жени.

-Махни се,мамка му!Няма за какво да говорим!-И тя не се отказваше.

-Няма да се махна!Не и сега!-Все още съм в женската тоалетна.
Вероника въздъхна и ми даде знак да излезем.
Тя тръгна,а аз я последвах.

-Няма за какво да говорим!-каза и тръгна към масата си.
Това ли беше?
Ахахахахах каква шега!
Вероника седна на мястото си. Не ми пукаше,че Луи бе там. Само тя имаше значение.

-Трябва да ти обясня! Няма да позволя на нещо такова да развали...това между нас.

-Ти развали това,Шон! Нямаш право да обвиняваш никого! Дори Джесика!

-За Бога,мислех,че ме познаваш по-добре,Вероника!

-Нямаш право да ми излизашс тези номера,Мендес! Чух те да казваш всичко онова! -вече плачеше. - Но този път няма да побягна,както винаги,Шон. Няма да се унижавам повече!

-Вероника,съжалявам! Не мислех всичко онова!

Понечих да я прегърна,но уви тя ме спря. И не само. Зашлеви ме.

-Не ме докосвай,Шон. Как е възможно да имаш тази смелост,при положение,че ме нарани толкова? И как може да имаш наглостта да ми крещиш,когато знаеш какво чувствам към теб?

-Какво?- очите ми се разшириха.

-Нищо,нищо,по дяволите!-каза и излезе.
Тръгнах след нея.
Какво правех?

-Вероника!-извиках,макар че тя нямаше да се обърне.-Вероника спри,мамка му!-тялото и замръзна.
Нали не я уплаших?
Още щом отидох до нея я прегърнах.
Тя отвърна на прегръдката ми.
Това не го очаквах!
Погледна ме.
Внимателно се надигна на пръсти и сля устните ни в едно.
Не сега нямаше кой да ни прекъсне!
И макар до преди малко да се карахме.......Сега нещата щяха ли да се променят?
Не,естествено.
Отблъснах я и тръгнах към колата си.

Авторска Бележка

Нова драма*кхмм*и първа целувка!
Ако Ви е харесала може да гласувате и да коментирате!
Целувки от Теми и Стаси и до скоро!❤❤❤❤

Never Be Alone Where stories live. Discover now