Never Be Alone

13-Е,Браво,Вероника!

ГТВероника

Сълзите напираха.
Твърде много драма за един месец.
Гледах го как седи пред мен.
Молещ ми се!
Предлагайки ми!
Но не се чувствам поласкана.
Чувствам се лесна.
Приближих се до него.
И тъкмо да докосна устните му.

-Съжалявам за това,което ще ти кажа,но не изпитвам нищо към теб!-казах и тръгнах към спирката.
-Решението да замина не се отлага!

      *     *     *     *
Събирах багажа си. И мислех. За всичко.
Определено не бях правила нищо по-трудно досега. Но имам достойнство и държа на себе си. Не съм лесна. Ако ми бе предложил преди всички тези негови грешки,може би щях да се замисля. Може би щеше да се боря. Но не. Писна ми винаги да си казвам ,,ами ако”! Няма,,ами ако”! Каквото е станало е трябвало да стане. Не мога да променя нищо.  Определено искам.Но не мога.
Тъкмо сложих всичките си дрехи ,когато на вратата се звънна. Шон.

-Ъмм..здрасти.-промърмори неловко.

-Какво има,Шон?-попитах. Исках да звуча незаинтересована,въпреки,че бях далеч от ,,не ми пука”.

Той не отговори. Само се приближи . И ме целуна. Трябва ли да го отблъсна? Определено. Ще го направя ли? Ако имам силата за това.
Може да изглеждам лесна,може да изглеждам като пълна глупачка,но не избираме в кого да се влюбим,нали?

-Каква игра играеш ,по дяволите,Мендес?-осъзнах се и прекъснах целувката.

-Виж,бях глупак. Играх си с теб. Унизих те. Ревнувах те. Накарах те да се чувстваш лесна,макар и да си много,много,много далеч от лесна. Не заминавай! Моля те,недей! Шон без Вероника е като..като песен без мелодия. Моля те..

-Скъпа ,събра ли си багажа?- Шон бе прекъснат от идващия Брандън! Е,браво,Вероника.

-Сериозно ли,Вероника?-изкрещя Шон.- И ти ли ще ми причиниш това,м? - какво значи ,,и ти ли” . Нима е имало и друг такъв случай?

-Защо ли въобще се хабя,м? Замини където желаеш и с когото желаеш! Знаеш ли,наистина си лесна. Как само ме гледаше когато ти наговорих онези лигавщини! Изглеждаше жалка,Вероника Кемпбел! Нима мислиш,че ще зарежа Джесика,заради теб! Каква шега! По дяволите,защо дойдох тук?

Не издържах и стоварих ръката си върху бузата му. Писна ми. Какви са тези променливи настроения? Не съм ничия играчка!

-Вероника? -Брандън,застана до мен- Той защо е тук?

Тъкмо щях да отговоря,когато ми причерня. Буквално.

Авторска Бележка

Нашите драми нямат край!
Ако новата глава Ви е харесала може да бъде и да коментирате!
Следващата глава ще я качим при 10 вота и 5 коментара.
Целувки от Теми и Стаси и до скоро!❤❤❤❤